Определение № 1013 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 749/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. К. К., подадена чрез адвокат К. Москов, срещу Определение № 10654/03.07.2024 г., постановено по административно дело № 1834/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена молбата й за възстановяване на 7-дневния срок за изправяне на нередовности, изразяващи се във внасяне на държавна такса в размер на 70 лева по сметка на ВАС и представяне на адвокатско пълномощно и приподписване на жалбата, определен с разпореждане от 21.12.2023 г. В частната жалба се съдържат доводи за нарушение на процедурата по връчване на книжа и наличие на уважителни здравословни причини, поради което не е могла да изпълни разпореждането на съда в указаните преклузивни срокове. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато със задължителни указания на съда да го администрира и изпрати на върховната инстанция. Алтернативно моли съда да допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Ответникът, Главен архитект на Столична община, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на Административен съд – София град приема, че съдържащите се в искането по чл. 161 АПК обстоятелства не са подкрепени от никакви доказателства. На следващо място посочва, че за жалбоподателката съществува задължение да уведоми съда при промяна на адреса, с оглед призоваването й, но това задължение не е изпълнено, а и е налице възможност за ангажиране на процесуален представител. Така постановената определение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Според тази норма възстановяване на срока се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. На първо място оспорващата не е установила, а и не представя пред касационната инстанция писмени доказателства, за наличие на особени непредвидени обстоятелства по чл. 161, ал. 1 АПК, като основание за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на оспореното решение. Доводът, че поради тежко заболяване на майка й се налагало да отсъства от адреса си за срок от няколко месеца, не е подкрепен от каквито и да било доказателства. Отделно това заболяването на майката на оспорващата, не я лишава от възможността да ангажира процесуален представител, който да изпълнява разпорежданията на съда, което не е сторено. За втората хипотеза на невъзможност не са наведени доводи, нито пък са поддържани такива в хода на производството от страна на К.. Неоснователни са възраженията на частната жалбоподателка, че не става ясно как точно е изпълнена процедурата по връчване на книжата. Още с първоначалната си жалба, както и с касационната жалба Л. К. е посочила като постоянен адрес – гр. София, [адрес] и именно на този адрес са били изпратени указанията на съда от 21.12.2023 г. за изправяне не нередовностите в срок, като едва с жалбата си К. твърди, че не е посочила друг адрес, поради посещения на няколко адреса в провинцията за провеждане на оздравителни процедури. Тъй като не е била открита на посочения от нея адрес, й е било залепено съобщение, на което е отговорено от трето лице по телефон на 09.02.2024 г., че К. не се намира на адреса, а е в страната по здравословни причини. В тази връзка са правилни изводите на съда, че за жалбоподателката съществува задължение да уведоми съда при промяна на адреса, с оглед призоваването й. Задължение на страна по делото е, когато отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение не е било изпълнено от К.. Същата е била наясно, че ще отсъства повече от месец от адреса и е следвало като страна по делото да изпълни указанията на съда за задълженията по чл. 40 и чл. 41 ГПК, дадени със съобщение от 30.11.2023 г. на Административен съд - София град. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че при постановяване на определението, с което молбата за възстановяване на срока за оспорване е отхвърлена, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а доводите на частната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Това мотивира и заключението, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на съдебния акт. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение