Определение № 1848 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 228/2026 г.

По искането за отвод: Аргументирано е с висящността пред настоящия състав и на други дела между същите страни със сходен предмет. Това обстоятелство не покрива нито едно от обективните основания за отстраняване по чл. 22, ал 1, т. 1-5 ГПК, а същевременно не са налице и предпоставки за предубеденост по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Поради изложеното искането за отвод на съдебния състав следва да бъде отхвърлено. По допустимостта: Производството е образувано по искове на [община] срещу „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 6 ЗА за отмяна на Решение № 1-132/29.07.2025 г. по арб.д. № 1-31/2025 г. на арбитър Карина Вадимовна, с което ищецът е осъден да заплати на настоящия ответник в качеството му на цесионер възнаграждение, дължимо по сключен с участниците в гражданско дружество „КРАМ ЩРАБАГ ЕВИ МСМ“ Договор за възлагане на обществена поръчка № 15/01.07.2013 г. за изпълнение на дейности по реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа съгласно фактура № 24/31.07.2020 г. (Акт № ОП4-003/30.09.2014 г.). Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани лица (страните в арбитражното производство) и в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА (арбитражното решение е връчено на настоящия ищец на 07.11.2025 г., а исковата молба е подадена на 05.02.2026 г.). Следователно са допустими. За надлежното развитие на производството не е необходимо конституиране на лицата, посочени от ответника като негови необходими другари - солидарният длъжник, осъден със същото решение, и цедиралият присъденото вземане. Процесуалното отношение по отмяна на арбитражното решение се развива самостоятелно между ищеца и всеки от ответниците в арбитражното производство, като не е налице общност в правата или в основанието, която да налага постановяване на общо спрямо всички решение (напротив, дори заявените основания за отмяна да засягат цялото производство, а не отделен участник, упражняването на правото на отмяна на решението е въпрос на лична преценка за всяка страна). Цедирането на вземането-предмет на арбитражното решение, е факт, който също не удовлетворява нито едно от посочените в чл. 215 ГПК условия за необходимо другарство между цедента и цесионера (независимо дали е настъпило преди, както в случая, или след постановяване на арбитражното решение), още по малко по иск, касаещ не материалното, а процесуалното правоотношение, по което е присъдено цедираното вземане. По доклада: Ищецът [община] заявява, че: не е сключвал арбитражно споразумение с цесионера „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД; компетентността на арбитража не е била учредена при условията на чл. 7, ал. 3 ЗА; според арбитражното съглашение, обективирано в договора за изработка, спорът е следвало да се разгледа от трима арбитри от състава на Арбитражен съд при БТПП, а не еднолично от неинстуционализиран арбитър; не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и не е участвал в него; спорът вече е решен с други арбитражни решения, постановени от същия арбитър. Ответникът „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД оспорва исковете, като заявява, че инцидентният арбитраж е учреден въз основа на арбитражна клауза, чието съществуване е удостоверено в анекса към договора за цесия, срещу който [община] не е възразила след уведомяването си за прехвърлянето. Допълва, че настоящият ищец е бил надлежно уведомен за образуване на арбитражното дело. При тези съображения ответникът моли за отхвърляне на исковете. Безспорно е сключването на Договор за възлагане на обществена поръчка № 15/01.07.2013 г. и съдържанието на обективираната в чл. 28, ал. 3 от него арбитражна клауза. В тежест на ответника е да докаже, че възлагането на спора за решаване от инцидентен арбитраж е съобразено с условията на валидно арбитражно споразумение, сключено от ищеца, както и че ищецът е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитъра и за образуването на арбитражното дело. По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да се приемат. Искането на ответника по чл. 183 ГПК трябва да бъде отхвърлено – необходимостта от изискване на оригинал на представен по делото препис произтича от нуждата да се реализират последващи процесуални права спрямо изискания документ, докато в настоящия случай ответникът не е заявил оспорване нито на съществуването, нито на автентичността на конкретно индивидуализиран документ. Отделно от това, приложените към исковата молба писмени доказателства, чиито оригинали се искат, са относно факти, които ответникът не оспорва – че е постановено процесното арбитражно решение и че присъденото вземане произтича от договор за изработка със съдържанието, обективирано в представения от ищеца препис. Искането по чл. 190 ГПК за представяне на счетоводните документи, съставени във връзка с договора, е неоснователно, тъй като касае установяване на факти, неотносими както към преценката за правния интерес от производството (изпълнението на арбитражното решение не е пречка да се търси неговата отмяна), така и към предмета на доказване по същество. Искането за задължаване на ищеца да представи документите, съставени в хода на процедурата по възлагане и изпълнение на обществената поръчка, също следва да се отхвърли – макар то да е направено за установяване на относим факт (наличие на арбитражно споразумение, обективирано при подписване на договора или по време на изпълнението му), не са индивидуализирани конкретните подлежащи на изискване документи, което препятства съда да прецени дали същите са в държане на ищеца с оглед приложението на последицата на чл. 161 ГПК. Наред с изложеното, ответникът сам е сезирал арбитражния съд, позовавайки се на клауза за инцидентен арбитраж, поради което следва да е бил в държане на документа, който я обективира. По идентични съображения трябва да се отхвърли и искането за изискване от АС при БТПП на арбитражно дело МАД 13/19. Неоснователно е и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи списък с получените от него в периода 01.01.2016 г. – 20.05.2026 г. документи. То е направено за доказване уведомяването на ищеца за цесията и за арбитражното производство, но първият факт, освен че е неотносим, е и безспорен, а пък вторият подлежи на установяване от изисканото арбитражно дело. С оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се събират гласни доказателствени средства за доказване сключването на арбитражно споразумение за инцидентен арбитраж. Останалите факти, чието установяване ответникът цели с разпита на свидетелите Г. и К., са неотносими към предмета на спора. Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,