Решение № 6139 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2016 г.

Решение № 6139 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Приходи" към О. Р. срещу решение № 627 от 27.04.2016 г. по адм. д. № 759/2015 г. на Административен съд Б., с което е обявен за нищожен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2015-1-1/30.06.2015 г., издаден на "Б. П. И." ЕООД от С. Д. З. - главен инспектор в Дирекция "Приходи" при О. Р. Счита че решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неизяснени фактически обстоятелства. Заявява, че не оспорва извода на съда относно необходимостта от специална компетентност на служителите на общината, натоварени със задължения на орган по приходите, но в конкретния случай този извод е направен при неизяснена фактически обстоятелства. Налице е заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ по отношение служителя С. З., но не е била представена по делото, тъй като в жалбата срещу акта за установяване на задължения № 2015-1-1/30.06-2015 г. липсва такова оспорване и не е направено в цялото производство при проверка основателността на жалбата на "Б. П. И." - ЕООД, гр. Р. Възражения за нищожност на административния акт не са направени в съдебното производство, а съдът е постановил решението си без служебно да изиска доказателства във връзка с компетентността на органа издал акта, в нарушение на процесуалните правила. С касационната жалба представя заповед РД-45-333/07.06.2012 г. на кмета на О. Р., с която на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на С. Д. З., главен инспектор дирекция "Приходи" при О. Р. е възложено да изпълнява правата и задълженията съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ на орган по приходите, в производствата по установяване на задължения по реда на ДОПК. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че в касационната жалба не са посочени основания по чл. 209 АПК, даващи основание за допускане на приложените писмени доказателства. На основание чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, съдът правилно извършил цялостна проверка на административния акт, административният орган е следвало на основание чл. 152 АПК да изпрати цялата преписка в съда. Заповедта не е била представена по делото, въпреки, че е необходима за доказване на компетентността на издателя на акта. Заявява, че оспорва истиността на представената заповед. Излага и доводи за незаконосъобразност на акта за установяване на задължения по декларация. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че с оглед приложената към касационната жалба заповед, решението на съда следва да се отмени, а делото се върне за преценка компетентността на издателя на акта и съответно да се прецени по същество материалната законосъобразност на оспорения административния акт. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че процесният АУЗ е издаден служебно поради неплащане на задължението, без да е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК) и е обжалван пред Началника на отдел "МДТ" при О. Р., с което е спазено изискването на чл. 107, ал. 4 от ДОПК. С АУЗ е установено наличието на невнесени и дължими суми за ДНИ и ТБО, определена е дължимостта им и задължение за внасянето им ведно със законната лихва. Приел, че актът е издаден при липса на компетентност на издателя на акта по смисъла на чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. От ответника по жалбата не е представена заповед на кмета на О. Р. по чл. 4, ал. 3 и 4, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, от която да е видно, че главен инспектор С. Д. З. е определен със заповед на кмета на О. Р. за установяване размера на местни такси, съответно да има правата и задълженията на орган по приходите, поради което оспореният АУЗ е издаден при липса на компетентност. С изменението на чл. 9б ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) се променя реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните такси и същия става идентичен с този за установяване на местни данъци регламентиран в чл. 4, ал. 1 - 5 на ЗМДТ. От тази дата се променя и компетентният орган за установяване на задължения за местни такси, като кметът на общината вече не е компетентен за това - чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Следователно, считано от 01.01.2011 г. кметът на О. Р. е следвало да определи компетентните служители от общинската администрация, които имат право да установяват задължения за местни такси. След като това не е извършено, актът за установяване на задължения по деклерация се явява издаден от некомпетентен орган. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е приел, че не е налица заповед, с която е възложено на лицето издало акта да изпълнява функциите на орган по приходите, без да даде указание за представяне на доказателства в тази насока, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът не е указал на страна по делото, че не сочи доказателства за обстоятелство, което е от значение за делото. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи. С оглед на това и тъй като съдът не е извършил проверка на законосъобразността на административния акт, съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да уточни и разгледа направеното оспорване на истиността на представената заповед, като даде възможност на страните да представят доказателства в тази насока. В настоящото производство разноски не се присъждат, а при новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение