Определение № 5342 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2026 г.

Образувано е по частна жалба на заместник-кмет на община Самуил, чрез процесуален представител, против протоколно определение от 11.02.2026г. по адм. дело № 11847/2025 г. по описа на Върховния административен съд- Второ отделение. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и връщане делото на тричленния състав на ВАС за разглеждане касационната жалба по същество. Не претендира разноски. Ответникът – А. М. Х., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частната жалба, с молба оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на второ отделение на Върховния административен съд, на осн. чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ, вр. чл.215, т.4 АПК е оставил без разглеждане касационната жалба на заместник-кмет на община Самуил, против решение №782/26.09.2025г. по адм. дело №157/2025г. по описа на Административен съд-Разград /АС-Разград/, и е прекратил производството по делото. За да достигне до този резултат тричленният състав на ВАС е приел, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед №271 от 12.05.2025г. на кмета на община Самуил, с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект, а съгласно правилото на чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ окончателни са решенията на административния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, и следователно същите не подлежат на касационен контрол. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В процесния случай решение №782/26.09.2025г. по адм. дело №157/2025г. по описа на Административен съд-Разград, е постановено в производство по чл.215 от ЗУТ срещу заповед №271/12.05.2025г. на заместник-кмета на община Самуил, с която е наредено да се премахне преместваем обект, разположен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], община Самуил, обл. Разград. Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ, окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1. От докаязателствата по делото се установява, че процесният обект, предмет на обжалваната пред АС-Разград заповед е преместваем обект/съоръжение по см. на чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ, представляващ метална конструкция с площ 50 кв.м. При тези данни, установяващи изчерпан инстанционен контрол спрямо обжалваното от заместник-кмет на община Самуил решение №782/26.09.2025г. по адм. дело №157/2025г. по описа на Административен съд-Разград, законосъобразно тричленния състав на ВАС е оставил без разглеждане повторната касационна жалба на заместник-кмет на община Самуил като процесуално недопустима и е прекратил образуваното пред него касационно производство. Не се кредитират възраженията в частната жалба. Същите са в противоречие с данните по делото – вкл. тези в констативен акт №1 /02.05.2025г., относно вида на процесния обект. Предвид горното, обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, в размер на 200 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026г. с адвокат Силвия Великова. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,