Определение № 69 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 3350/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от [фирма], [населено място] за изменение на решение № 188/09.02.2017г. по т.д. № 3350/2015г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се излага, че касаторът е поискал присъждане на всички разноски по спора, вкл. и тези, направени в обезпечителното производство, за развитие на което е ангажирал доказателства пред първоинстанционния съд. Моли да му бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция над присъдената от ВКС сума в размер на 41 112 лв. до претендираната от 79 525 лв. Ответникът по молбата [фирма] изразява становище за неоснователност на същата. ВКС констатира следното: С решение № 188/09.02.2017г. по т.д. № 3350/2015г. на ВКС, I т.о. е било отменено обжалваното въззивно решение и е било постановено друго за уважаване на иска на [фирма] против [фирма]. С оглед изхода от спора в полза на касатора са били присъдени разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 184 237,22 лв. Решаващият състав на ВКС е приел, че липсват доказателства за проведено обезпечително производство, поради което не е присъдил разноски за същото и е уважил възражение на ответника по касацията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за касационната инстанция. Въз основа на молбата по чл.248 ГПК се установява, че искане за присъждане на разноски за обезпечителното производство е било надлежно упражнено от касатора пред първата инстанция в срок с представяне на доказателства за постановени определение от 23.01.2014г. по гр.д. № 845/2014г. на СГС, II г.о. и определение № 664/20.03.2014г. по ч.гр.д. № 942/2014г. на САС, ГК, 7-ми състав. Налага се извод, че се е развило обезпечително производство по молба на ищеца на осн. чл.390 ГПК и същата е била уважена, но не са налице основания за присъждане на поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 13 704,30 лв. с ДДС за всяка инстанция / първа и въззивна/ и на държавна такса от 40 лв. Така посочените разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК се дължат на ищеца, само ако са действително извършени от него. Страната не е ангажирала доказателства, че процесуалното представителство в рамките на обезпечителното производство е било осъществено от адвокат, в чиято полза е било извършено плащането по платежните документи и по отношение, на който е сключен договорът за правна помощ. В горепосочените определения на СГС и САС не е обективирано, че молителят е извършил процесуалните действия чрез пълномощник. Липсват и ангажирани от [фирма] доказателства за подаване на молбата по чл.390 ГПК и на писмения отговор срещу частната жалба против определение от 23.01.2014г. по гр.д. № 845/2014г. на СГС, II г.о. от името на дружеството чрез процесуален представител. Не са представени доказателства и за заплатена държавна такса по молбата за допускане на обезпечение. Неоснователно е и искането за изменение на касационното решение в частта за разноските по отношение уваженото възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Касационната инстанция е отчела факта, че договореното адвокатско възнаграждение за първа и за въззивна инстанция е в размер на по 26 868,61 лв. При същата фактическа и правна сложност на спора по същество за касационната инстанция е било договорено с анекс възнаграждение за процесуално представителство в завишен размер от 79 525,83 лв. с ДДС. Поради което съдът е намерил, че следва да присъди възнаграждението за последната инстанция в размер според определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 41 112 лв. Не се налага промяна в становището на решаващия състав. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС