Определение № 342 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2015 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 1500/22.02.2014 на Пловдивския апелативен съд от по гр.д. № 856/2014, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 408/06.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1398/2013. Недоволна от определението е жалбоподателят К. И. С., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът по жалбата Е. Ц. С. и я оспорва, като възразява, че в жалбата не е посочено, в какво се състои незаконосъобразността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят е трето лице, което претендира да е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение. Неговата жалба срещу насочването на изпълнението върху имота е оставена без разглеждане с определение № 408/06.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1398/2013. Това определение е обжалвано, но поради неотстраняване в срок на нередовности на жалбата, тя е върната с влязло в сила разпореждане № 4409/16.05.2014. Същото определение е обжалвано и от длъжника, но той няма право на това, тъй като не е обжалвал и не е могъл да обжалва действията на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК. Той, като длъжник, не може от свое име да упражни процесуалните права трето лице, което се счита засегнато от осъществяваното принудително изпълнение. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят, като длъжник по изпълнителното дело, не може от свое име да упражни процесуалните права трето лице, което се счита засегнато от осъществяваното принудително изпълнение. Той може да обжалва само посочените в закона изпълнителни действия и само на посочените в закона основания. Насочването на изпълнението върху чужда имущество не е сред посочените в закона изпълнителни действия. Длъжникът може да обжалва само насочването на изпълнението върху негово имущество, което счита за несеквестируемо. Като не е могъл и не е обжалвал изпълнителното действие, длъжникът не може да обжалва от свое име и съдебния акт, с който жалбата на третото лице е оставена без разглеждане. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение