Определение № 13558 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Д. Л. Г., чрез адв. И. Иванова, и е против определение № 17700 от 24 септември 2024 г., постановено по адм.д. № 7012/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е допълнено определение № 11715/12 юли 2024 г., постановено по адм. д. 7012/2022 г., постановено по описа на Административен съд София град като на заинтересуваната страна „МДТ-03“ ООД са присъдени сторените в производството разноски, а искането на Д. Л. Г. за допълване на постановеното определение, в частта за разноските е отхвърлено. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че заинтересуваната страна „МДТ-03“ ООД преди проведеното на 25 януари 2024 г. публично съдебно заседание, на 24 януари 2024 г. по делото е депозирала писмено становище, в което е обективирано искане за присъждане на разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък и платежни документи, установяващи плащането, по които не се е произнесъл с определение № 11715/12 юли 2024 г. Счел е, че същото е своевременно направено и с оглед изхода на производството, на основание чл. 143, ал. 4 АПК е уважил искането. По отношение на искането на жалбоподателката Д. Л. Г. за присъждане на разноски е приел, че същото е направено след изтичане на процесуалните срокове за това, поради което се явява несвоевременно. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. При определяне на разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд е приложима разпоредбата на чл. 143 АПК. Тази разпоредба не урежда изчерпателно въпроса, поради което и на основание чл. 144 АПК следва да се приложат правилата на ГПК. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, т. 9 от същото. В процесния случай страната не е представила списък за разноските до постановяване на определение № 11715 от 12 юли 2024 г., поради което правото й да иска допълване на постановеното определение в частта му за разноските е преклудирано. Такива са представени на 15 август 2024 г. с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, т.е. след постановяване на определение № 11715 от 12 юли 2024 г. Като е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил молбата за допълване на определението, съдът е процедирал законосъобразно. Релевираните доводи в частната жалба, касаещи присъждането на разноски с обжалвания акт в полза на заинтересуваната страна, са неоснователни. В процесния случай съдът правилно е уважил искането за присъждане на разноски на заинтересуваната страна „МДТ-03“ ООД. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, приложим в настоящия случай, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересуваните страни, за които актът е благоприятен. Безспорно "МДТ - 03” ООД се явява заинтересувана страна по делото и процесният административен акт е благоприятен за дружеството в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 68134.2043.138. Искането за присъждане на разноски от страна на заинтересуваната страна е направено своевременно - с писмено становище депозирано на 24 януари 2023г. и поддържано в проведеното на 25 януари 2023г. открито съдебно заседание по същото. Към искането са приложени и доказателства за заплащане на сторените разноски. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно заявеното искане от ответникa „МДТ-03“ ООД за присъждане на разноски, частният жалбоподател Д. Л. Г. следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 417 (четиристотин и седемнадесет) лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав