Определение № 187 от 06.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 235/2026 г.

Производството е по чл. 43 т.1 от НПК. С разпореждане от 11.03.2026г.съдията докладчик по ЧНХД№3179/2026г по описа на СРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери искането за основателно по следните съображения: Първоинстанционното дело първоначално било образувано пред РС – Ямбол по частна жалба на Д. К. К. срещу Е. М. Ц. за престъпление по чл.148 ал.2 от НК – клевета извършена от длъжностно лице/ съгласно дадената от тъжителя квалификация/. Съобразно твърденията в тъжбата, по които се води частното наказателно производство към настоящия момент, клеветническите твърдения са отправени от подсъдимата чрез писмен сигнал до Министъра на вътрешните работи. Подсъдността на делото е била променяна с определения на ВКС на основание чл.43 т.3 два пъти. Първоначално образуваното дело пред РС - Сливен било изпратено на РС – Ямбол, след което делото на РС – Ямбол на РС – Бургас. Той пък изпратил делото по подсъдност на СРС. Съдията - докладчик при СРС се съгласява в разпореждането си, че делото е подсъдно на СРС, тъй като твърдяното престъпление е довършено в гр. София, в сградата на МВР, където министърът е получил инкриминирания сигнал. Но счита че подсъдимата, а и множество свидетели живеят в район, който най – малкото е географски по близо до РС – Бургас. Затова не повдига препирня за подсъдност, а предлага делото да бъде пак изпратено на този съд, но на различно основание, а именно чл. 43 т.1 от НПК. Действително инкриминираните в тъжбата факти са свързани с работата на подсъдимата и тъжителя в ОДМВР – Сливен. Логично преобладаващата част от свидетелите, които страните са сочили, са от този район. Вярно е че те не са с адреси в района на РС – Бургас, но след отпадането на РС – Ямбол и на РС – Сливен в хипотезата на чл.43 т.3 от НПК и предвид географската отдалеченост на местно компетентния СРС, разпоредбата на чл.43 т.1 от НПК следва да намери съответно приложение чрез изпращането на делото на РС – Бургас, който е един от географски най – близките до местоживеенето на подсъдимата и свидетелите. Водим от горното и на основание чл.43 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение