Определение № 1709 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 138/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 261360 от 20.04.2022г. по гр.д. № 2871/2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20265543 от 01.12.2020г. по гр.д. № 19203/2019г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено ново за отхвърляне на предявените от Д. К. К. и В. К. Х. против К. Л. В. иск по чл. 42, б. “в“ ЗН и иск по чл. 108 ЗС за обявяване нищожност на универсално саморъчно завещание на В. С. Т., починал на 05.02.2018г. и за признаване собствеността и предаване владението върху Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [улица], с площ 1731 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж, застроена на 109 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР. Касационната жалба е подадена от ищцата Д. К. К.. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за действителността на едно завещание в зависимост от употребените в него изрази и по въпроса за тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи. Този въпрос според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 25 от 16.05.2016г. по гр.д. № 5043/2015г. на II г.о, Решение № 246 от 17.12.2014г. по гр.д. № 1073/2014г. на І г.о. и Решение № 244 от 15.12.2014г. по гр.д. №7696/2013г. на І г.о. Твърди се също така, че неправилно е приложена практиката по Решение № 117 от 10.11.2015г. по гр.д. № 710/2015г. на ІІ г.о. Ответницата по касационната жалба К. Л. В. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Установено е, че ищците са наследници по закон от четвърти ред на В. Т., починал през 2018г. На 28.06.2014г. той е съставил саморъчно завещание, с което оставя цялото си имущество на приятелката си К. В.. Автентичността на завещанието не е оспорена. Не се спори също, че завещателят и ответницата са живели на съпружески начала в процесния имот. До смъртта си през 2013г. с тях е живяла и майката на завещателя. Съдът е приел, след преценка на показанията на разпитаните двама свидетели, че не е установено починалият да е имал алкохолна зависимост, нито ответницата да се отнасяла зле към него и да го е принуждавала да състави завещанието. Те са живели заедно дълги години, без да се разделят; към 2016г. здравето на В. се влошило и ответницата се грижила за него. Спорът е концентриран около действителната воля на завещателя, а именно дали е целял безвъзмездно и с благодарствен мотив да остави цялото си имущество на ответницата или намерението му е било да й възложи задължение да се грижи за него. Съдът се е позовал на тълкуването в практиката (решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г.о. и определение № 554 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 3221/2020 г. на II г.о.). че мотивите на завещанието могат да са различни и че безвъзмездността на завещателното разпореждане не изключва завещанието да има възнаградителен характер; напротив това е обичайният мотив за съставяне на завещание. Разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН прогласява за нищожно завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН. В случая при тълкуване текста на завещанието с оглед на установените по делото конкретни условия на живот на завещателя съдът е счел, че мотивът на завещанието е да се отблагодари за вече положени грижи през време на съвместния му живот с ответницата. Това следва от изричния текст на последното изречение от завещанието: „Всичко горенаписано е въз основа на дългогодишният ни съвместен живот.“. След като е установено, че завещателят и ответницата са живеели практически като съпрузи, то очевидно, завещавайки цялото си имущество на нея, мотивът е да се окаже благодарност и да възнагради тя за споделянето през годините на житейския път на завещателя. Вписването в завещанието на израза „с договорка от двете страни на договора К. да се грижи за мен и имота и имуществото“ не води до извод за нищожност, щом като има и друг мотив за извършване на завещанието и този друг мотив не противоречи на закона, добрите нрави и обществения ред. По-нататък съдът е приел за недоказано твърдението в исковата молба за непрекъснати скандали между ответницата и завещателя и натиск върху него при съставяне на завещанието, което обуславя неоснователност на иска за унищожаване поради насилие (психическа принуда). Показанията на свидетеля Б., че ответницата е водила завещателя при адвокати няколко месеца преди да почине, не могат да тълкуват като доказателство за упражнена принуда към момента на извършване на завещанието, който момент е повече от три години по-рано. Също така, даването на пълномощно в полза на майката на ответницата за разпореждане с имота не представлява оттегляне на завещанието с конклудентни действия. На последно място съдът е отбелязал, че не са налице доказателства завещателят да не е разбирал свойството и значението на постъпките си към момента на завещанието, каквито твърдения има в исковата молба. От самото завещание такъв извод не може да бъде направен. То е ясно, структурирано и последователно. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема, че такива не са налице. От значение за изхода на спора е въпросът за тълкуване волята на завещателя и изразения в завещанието мотив/мотиви за съставянето му. Въззивният акт е съобразен с практиката по решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г.о., според която е достатъчно единият от изразените мотиви да съответства на закона и морала. В същия смисъл е и Решение № 50172 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 4145/2020г. на ІV г.о. Решаващият съд е извършил свое тълкуване на клаузите на завещанието, основавайки се на установените по делото фактически обстоятелства, че завещателят е живял с ответницата на семейни начала, което и предвид липсата на близки роднини, е достатъчен мотив да извърши в нейна полза завещание на имуществото си. В производството по чл. 288 ГПК касационният състав не може да навлиза в преценка правилността на формираното вътрешно убеждение на решаващия съд. Наред с това хипотезите, разгледани в посочените от касатора решения на Върховния касационен съд, не могат да бъдат директно съотнесени към настоящата, тъй като начинът на изразяване на мотива във всяко завещание е различен и тълкуването на волята на завещателя се извършва въз основа на специфични, конкретни за спора обстоятелства. Така, в Решение № 25 от 16.05.2016г. по гр.д. № 5043/2015г. на II г.о. и Решение № 244 от 15.12.2014г. по гр.д. №7696/2013г. на І г.о. са прогласени за нищожни завещания, в които единственият мотив е бил завещателят да бъде гледан занапред. В Решение № 246 от 17.12.2014г. по гр.д. № 1073/2014г. на І г.о. е прието, че разглежданото завещание съдържа не само благодарствен мотив за миналите грижи, но и текст, който изразява увереност за получаване на бъдещи грижи, поради което то е прието за нищожно. В настоящия случай изводът на съда е, че изречението „Всичко горенаписано е въз основа на дългогодишният ни съвместен живот“ несъмнено изразява благодарност и това е водещият мотив, а допълнителният такъв не рефлектира върху действителността на завещанието. Предвид изложеното и с оглед спецификите на хипотезите, не може да се приеме, че обжалваният акт противоречи на практиката, според която завещанието е нищожно, ако единственият негов мотив е в разрез с безвъзмедния характер на разпореждането. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответницата претендира разноски, но не е представила доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.