Решение № 130 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г.

Решение № 130 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. Я., срещу въззивно решение от 24.07.2009 г. по гр. дело № 3834/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. дело № 7979/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне иска на касатора срещу "В. п. к. - Б." с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата 3 700 лв. - обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка. Въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което е отделно от съществуващото членствено такова, поради което искът с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е неоснователен. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че трудовото му правоотношение с кооперацията, възникнало от избор, не е прекратено към 09.11.2001 г. Ответникът по касационната жалба "В. п. к. - Б.", [населено място], оспорва жалбата. С определение № 730 от 25.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2009 г. по гр. дело № 3834/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. дело № 7979/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне иска на Б. С. А., [населено място], срещу "В. п. к. - Б." с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата 3 700 лв. - обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за момента и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор. По този въпрос следва да се приеме следното: В разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на М. с. или в устав. Трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор, се прекратява по реда на чл. 325, т. 8 КТ. Със самото встъпване в длъжност на новоизбрания председател на кооперацията се прекратява трудовото правоотношение с предишния председател. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е неоснователен, тъй като по делото няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. По делото са събрани доказателства, че с решение от 20.07.2001 г. ищецът е освободен като Председател на УС на "В. п. к. - Б." и за такъв е избран М. А. А. Последният е встъпил в длъжност след избора. С писмо е поканил ищеца да се яви лично в седалището на кооперацията, за да издаде "документите, вещите и ключовете на кооперацията", които му се водят, за да му бъде върната трудовата книжка. Това не е направено до предявяването на иска на 23.09.2004 г. Оттук следва, че към 10.11.2001 г. трудовото правоотношение на ищеца с кооперацията е било прекратено и трудовата му книжка е била задържана незаконно от работодателя за целия исков период. Това е така, защото задържането на трудовата книжка не може да се обосновава с неизпълнение на други задължения на работника или служителя - в случая за издаване на документи и вещи. Задължението на работодателя по чл. 350 КТ да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка и посочените по-горе задължения на последния не са насрещни, нито еквивалентни. Между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на едното в зависимост от изпълнението на другото. Ето защо дори и в действителност да съществува задължение на ищеца за издаване на документи и вещи, то това не изключва отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ, тъй като има незаконно задържане на трудовата книжка. Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. В случая са установени по безспорен начин всички тези предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - работодател. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетата по делото експертиза размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 311.61 лв. Ето защо въззивното решение трябва да се отмени и искът да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.