Определение № 422 от 08.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1381/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №1126 от 04.04.2016 г., постановено по т.д.№203/2015 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно, като се иска отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане молбата на [фирма] въззивният съд е изложил мотиви, че по делото няма данни страната, претендираща изменение на решението в частта му за разноските, да е депозирала списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което и съобразно визираната разпоредба и разрешението, дадено в т.9 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е намерил молбата за недопустима. Определението е неправилно. В случая въззивният съд е бил сезиран с молба за допълване /а не за изменение/ на постановеното по делото решение, доколкото в същото липсва произнасяне по своевременно направеното от молителя искане за присъждане на разноски. В този смисъл и съобразно т.8 от цитираното по-горе ТР, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Ето защо молбата, с която е бил сезиран въззивният съд е допустима, а обжалваното определение следва да бъде отменено. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,