Определение № 755 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, против Определение № 25037 от 27.11.2024г., постановено по дело № 8006/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №22836/08.11.2024г., постановено по същото дело, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22220224069106- 004-001/22.04.2024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ, потвърден с Решение № 919/04.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в оспорената част, като недопустима. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени доводи в жалбата. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че касационната жалба не подлежи на разглеждане, поради това, че обжалваният интерес не надминава прага за юридически лица от 4 000 лева, в които не се включват начислените лихви, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Ответната страна - „Мултиелектроникс“ АД, в ликвидация, не изразява становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 22836 от 08.11.2024г., постановено по дело № 8006 за 2024г. по описа на АССГ, е отменил по жалба на „Мултиелектроникс“ АД, в ликвидация, Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22220224069106- 004-001/22.02024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, попр. с Решение № П-22220224080759-134-001/ 07.05.2024г. за поправка на АПВ, потвърден с Решение № 919/04.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница от 25 113, 00 лева, определени от органите по приходите в размер на 649,68 лева за периода от 16.02.2024г. до 22.04.2024г. и е постановил изпращането на административната преписката на органите по приходите на ТД на НАП - гр. София за ново произнасяне в посочената част и издаване на акт за прихващане или възстановяване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на касатора против горното решение с аргумент, че процесният АПВ е оспорен, в частта му, в която е определена началната дата от която се дължи лихва върху невъзстановения ДДС. Решаващият състав е счел, че материалният интерес по обжалваното решение е задължение за възстановяване на лихва за периода от 16.02.2024г.- 22.04.2024г. в размер от 649, 68 лева, който е под установения от закона праг за обжалваемост за юридически лица. По това съображение, според съда липсва изискуемата от чл. 160, ал. 7 ДОПК процесуална предпоставка за обжалваемост на решението на АССГ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 129, ал. 7 ДОПК е предвидено, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Според нормата на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. Несъстоятелни са релевираните в касационната жалба оплаквания, че предметът на оспорване бил претендирана лихва в размер на 34 806, 81 лева за периода от декларирането на данъка за възстановяване пред м. юни, юли и август 2010г. до 16.02.2024г. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на процесния АПВ, но само в частта му относно началния момент, от който са изчислени лихвите върху главница в размер на 25 113 лева. Именно при спазване на така очертания правен спор, АССГ се е произнесъл по спорния въпрос - началната дата, от която се дължи лихва за забава, като оспореният АПВ е бил отменен, а преписката изпратена на приходната администрация за издаване на нов административен акт. Първоинстанционният съд е счел, че е основателно оплакването на дружеството досежно неправилно определената от страна на приходната администрация началната дата, от която е изчислена законната лихва в размер на 649, 68 лева, поради което общият размер на задължението по оспорения частично АПВ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на юридическо лице е под установения от законодателя праг за обжалваемост от 4 000 лева. При тези обстоятелства правилно решаващият състав е формирал извод за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 от АПК, като подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,