Определение № 1132 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2023 г.

Производство по чл._274._ал._2.ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. Н. и М. Н. Б. чрез общия им пълномощник адв. Т. против определение № 33 от 31.01.2023 г. по ч. гр. д. № 38/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив (АС - Пловдив). С последното е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 25392/03.10.2022 г. по регистъра на Окръжен съд - Пловдив, подадена от жалбоподателите срещу протоколно определение от 26.09.2022 г. по гр. д. № 2176/2021 г. на този съд, с което е оставено без уважение искането на адв. Т. за отлагане на делото и е прекратено производството по визираното ч. гр. дело. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответникът „Ново финанс" ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Т. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че сезиращата го частна жалба е с недопустим предмет, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че по подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба само две категории определения - тези, които преграждат по - нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. В случая, атакуваното определение е такова по движение на делото, не попада в обхвата на визираните по - горе две категории съдебни актове, за които самостоятелно обжалване е допустимо, поради което подадената срещу него жалба не може да се разгледа по същество. Определението на апелативния съд е правилно. Касае се за сезирането му с жалба срещу акт на първостепенния съд, с който е оставено без уважение искане на страната за отлагане на делото. Това произнасяне на съда е по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в кръга на актовете по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението не е нито преграждащо, нито обжалването му е предвидено изрично в закона, както изисква чл. 274, ал. 1 ГПК. Правилността на това определение се проверява по жалба срещу постановеното по делото решение. Като е приел, че частната жалба, с която е сезиран е процесуално недопустима и е прекратил делото по нея, съставът на АС - Пловдив е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Само за пояснение, производството пред ВКС по частната жалба не е касационно и затова са без значение повдигнатите в приложеното изложение въпроси (а и същите, дори възприети като оплаквания на страната, са неотносими към настоящия процесуалноправен спор). Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.