Определение № 647 от 16.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 978/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място] и ЕТ „Орхидея – Сем. Георгиеви – Велин Георгиев”, [населено място], община Петрич срещу решение № 2706 от 28.12.2017 г. по т. д. № 4177/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 382 от 22.02.2017 г. по т. д. № 2015/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав. Касаторите-синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща отхвърлянето на предявения от тях г лавен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 З. за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) на прихващане, извършено от ЕТ „Орхидея – Сем. Георгиеви – Велин Георгиев” с изявление вх. № 10818/2014 г. с вземане, придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г. в размер на 516 000 лв. Касаторът ЕТ „Орхидея – Сем. Георгиеви – Велин Георгиев” обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща уважаването на предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 З. за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) на прихващане, извършено от него с изявление вх. № 10818/2014 г. с вземане, придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г. в размер на 516 000 лв. Касаторите поддържат, че в обжалваната от всеки от тях част въззивното решение е неправилно, а касаторът-едноличен търговец счита същото и за недопустимо, по съображения, подробно изложени в касационните им жалби, като в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят множество въпроси, обосноваващи искането си за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 З. по съображения, че доколкото процесното прихващане е извършено от кредитор, а не от длъжника, същото не може да бъде обявено за недействително по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, т.е. не е осъществен фактическият състав на посочената разпоредба в редакцията й от ДВ, бр. 105/29.12.2011 г., която именно, а не настоящата й редакция от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., следва да се счита приложима към случая, предвид липсата на изрично предвидено в закона обратно действие на последната. Решаващият състав е възприел изцяло и становището в обжалваното пред него решение за основателност на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 З.. С оглед обявяването в търговския регистър на решението на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и вписването на обстоятелствата по чл. 116, ал. 1 и 2 вр. чл. 116, ал. 3 ЗКИ, въззивният съд е счел за доказано наличието на знание у извършилия прихващането кредитор ЕТ „Орхидея – Сем. Георгиеви – Велин Георгиев” за изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност, което знание е преценено от него като представата на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност – неизпълнение на изискуеми парични задължения и спиране на плащанията към кредиторите, а не констатациите на експерт на база обоснован финансово-икономически анализ на счетоводните документи и финансовите отчети на банката. Като неоснователен въззивната инстанция е приела и довода на въззивника-едноличен търговец за недопустимост на предявения евентуален иск, като е счела, че с допълнителната искова молба ищците са изменили предявения от тях иск по чл. 59, ал. 5 З., въвеждайки ново основание за обявяване на процесното прихващане за недействително, в резултат на което изменение се е стигнало до допустимо обективно съединяване при условията на евентуалност на първоначално предявения иск с иск по чл. 59, ал. 3 З.. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивният акт да е недопустим, която вероятност произтича от начина, по който са конституирани страните по предявените искове и по отношение на които са постановени решенията на инстанциите по същество. Преценката за вероятна недопустимост на обжалваното решение, извършена в производството по чл. 288 ГПК, представлява напълно достатъчно основание за допускане на касационното му обжалване, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, не следва да бъде преценявана релевантността на поставените от касаторите въпроси и наличието на поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Предвид изричната норма на чл. 59, ал. 7 З., касационното обжалване следва да бъде допуснато без предварително внасяне на дължимата държавна такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК