Определение № 2675 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1776/2026 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на А. Г. А., Г. А. А. и М. К. Г. срещу определение № 1367 от 18.05.2026 г. по т. д. № 443/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта, с която са оставени без разглеждане молбите им, обективирани в документ вх. № 263179/20.02.2025 г. по вх. регистър на регистратурата на СГС, за частична отмяна на влезлите в сила решение № 261158 от 21.09.2023 г. по гр. д. 12101/2017 г. по описа на СГС и решение № 420 от 09.04.2024 г. по гр. д. 3551/2021 г. по описа на САС и производството по делото е прекратено в тази част. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочат, че е налице стабилизиран съдебен акт - разпореждане от 23.02.2018 г. по гр. д. 12101/2017 г. по описа на СГС, с който Г. А. А. и М. К. Г. са освободени от задължения за внасяне на държавни такси по делото, а А. Г. А. е освободен за горницата над 50 лв. Изтъкват, че доколкото този съдебен акт не е отменен, не дължат държавна такса по подадените молби по чл. 303 ГПК, освен А. А. до сумата 50 лв. Допълват, че са изпълнили указанията на администриращия молбите им Софийски градски съд за внасяне на държавна такса от 30 лв. и от 50 лв., а след това са получавали немотивирани разпореждания с указания за суми в различни размери, без с тях да е посочено защо според даващия указанията съд дължат допълнителна държавна такса. По тези мотиви молят обжалваното определение, с което молбите им са оставени без разглеждане като нередовни – поради невнасяне на държавна такса, да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ТК, І ТО, е оставил без разглеждане подадените от жалбоподателите молби за отмяна на влязло в сила решение с доводи, че с определение № 785 от 17.03.2026 г. молбите на А. Г. А., Г. А. А. и М. К. Г. са счетени за нередовни и са им дадени указания да отстранят нередовностите в едноседмичен срок, като внесат указаната им държавна такса. Отчетено е, че указанията не са изпълнени, поради което и на основание чл. 306, ал. 2 ГПК молбите са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено. Частните жалби са неоснователни. При съблюдаване на даденото задължително тълкуване с ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна. Когато при извършената проверка съдът констатира, че молбата е нередовна, Върховният касационен съд следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява. В конкретния случай молбите на А. Г. А., Г. А. А. и М. К. Г. са нередовни – към тях не са приложени доказателства за внасяне по сметка на Върховния касационен съд на дължимата по молбите държавна такса в указания с чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, размер, а именно - 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Нередовността е установена от сезирания състав на Върховния касационен съд и в унисон с горецитираното задължително тълкуване с определение № 785 от 17.03.2026 г. съдът е указал на молителите нередовността и им е дал едноседмичен срок за нейното отстраняване, като представят по делото доказателства за внасяне на дължимата по молбите държавна такса в общ размер от 1 390,71 евро. Указанията са ясни - с посочен точно определен размер на дължимата и невнесена държавна такса, като в мотивите на съдебния акт съставът на ВКС изрично е изтъкнал, че освобождаването от задължение за внасяне на държавна такса в исковото производство е ирелевантно в производството по молби за отмяна на влязло в сила решение. В указания срок, течащ от 30.03.2026 г., когато указанията са редовно връчени на молителите, и до изтичането му на 06.04.2026 г., а и след тази дата, нередовността на подадените молби по чл. 303 ГПК не е отстранена - не са представени доказателства за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса. Молителите не са заявили искане за освобождаването им от задължение за внасяне на държавни такси в производството по подадените от тях молби по чл. 303 ГПК, включително след указанията на състава на ВКС, че освобождаваните им в исковото производство е ирелевантно в производството по отмяна на влязло в сила решение. Доводите на жалбоподателите, че освобождаването им от задължение за внасяне на държавна такса при разглеждането на спора от инстанциите по същество ги освобождава и от задължение за заплащане на такси в производството по чл. 303 ГПК, противоречат на утвърдената практика на Върховния касационен съд, включително и на дадените разрешения с ТР № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съобразно които, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Производството по отмяна на влязло в сила решение e самостоятелно и извънинстанционно, уредено е като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество, поради което и евентуални произнасяния в исковото производство по молби на страните по чл. 83, ал. 2 ГПК нямат за последица недължимост на такси и разноски от страните в производство по чл. 303 ГПК – чл. 309 ГПК. По тези мотиви правилно с обжалваното определение предвид неотстраняване в указания срок на нередовностите на депозираните от А. Г. А., Г. А. А. и М. К. Г. молби за отмяна на влязло в сила решение същите са оставени без разглеждане от сезирания състав на ВКС и производство по тях е прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение