Определение № 7534 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2024 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. А. Ц., чрез адвокат Цветков, срещу решение № 629 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 303/2023 г. по описа на Административен съд – Перник. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и уважаване на предявените от него искове, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - гр.София чрез юрисконсулт Йовков в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Производството пред Административен съд – Перник е образувано по предявените от М. А. Ц. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, основани на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника в нарушение на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), изразяващи се в незаконосъобразно задържане след отмяна на наложена му мярка „задържане под стража“ и поставяне в неблагоприятни и унизителни санитарно битови условия при изтърпяване на същата мярка в посочен в исковата молба период.. С обжалваното решение Административен съд – Перник е отхвърлил като неоснователен предявения иск за обезщетение, основан на неизпълнение на чл. 259 от ЗИНЗС и е прекратил производството в частта му, с която се претендират неимуществени вреди от условията, при които ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд, а постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Ето защо, като съобрази характера на производството, образувано пред Административен съд – Перник този съд намира, че не е компетентен да разгледа касационната жалба срещу решението на АС – Перник, което в едната си обжалвана част е с характер на определение, и да се произнесе както по отношение нейната допустимост, така и по отношение нейната основателност. Компетентен да стори това е тричленен състав на съда, постановил обжалваното решение. По тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на компетентния съд, Административен съд – Перник, в тричленен състав. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение