Решение № 1650 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2015 г.

Решение № 1650 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Галина Александрова Харизанова срещу Решение № 2645 от 19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2653 от 2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 031302083/20.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 264/17.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не подкрепят наличието на основанията за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, както и не установяват определената по този ред данъчна основа. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 031302083/20.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 264/17.06.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за Галина Александрова Харизанова от гр. Варна са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер от 6689.20 лв., ведно с лихви за забава в размер на 2854.09 лв. За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е съобразил следното фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като е констатирано наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК спрямо всички процесни данъчни периоди. Преценката за наличие на визираното основание за облагане по аналог е направена въз основа на извършената от приходните органи съпоставка на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, от която е установено неговото несъответствие с декларираните приходи. След връчване на уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, ревизиращите са пристъпили към определяне на облагаемите основи на лицето по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, отчитайки осъществяваната от него трудова дейност, получаваните трудови възнаграждения в брой, движение и наличности по банковите сметки, платени данъци, мита, такси, вноски, разходи за издръжка и живот и др. Задълженията на ревизираното лице за подоходен данък са определени след съставяне на парични потоци, от които за 2007 г. е установено превишение на разходите над получените доходи/разполагаеми парични средства в размер на 7605.11 лв., за 2008 г. в размер на 20919.05, за 2009 г. в размер на 11511.90 лв., за 2010 г. в размер на 11616.94 лв. и за 2011 г. в размер на 11431.83 лв. Тези стойности са възприети за данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. в размер на 1141.22 лв.; за 2008 г. в размер на 2091.90 лв.; за 2009 г. в размер на 1151.20.70 лв.; за 2010 г. в размер на 1161.70 лв.; за 2011 г. в размер на 1143.18 лв. Анализирайки събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на възприетото от ревизиращите основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по аналог. Този извод е формиран след съпоставка на приходната и разходната част на паричните потоци на годишна база за всеки данъчен период, сочеща превишение на разходите над приходите за всички процесни данъчни периоди. Решаващият състав е счел, че тези разходи явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства и са подлежащ на облагане доход, формиращ данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Посочил е, че при така установените стойности на превишенията на разходите над приходите, ревизиращите правилно са определили размерите на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за съответната година. Oбжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е относимите доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В случая в хода на ревизионното производство са анализирани разходите за издръжка, лизингови вноски по договор за лизинг с "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД и разходите за задгранични пътувания, както и доходите на ревизираното лице по трудово правоотношение, в резултат на което обосновано е приета за установена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, при който съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тяхната презумптивна вярност обаче не е опровергана от касатора, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения РА. Горният извод не се променя от сочените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи връчването на ревизионния доклад в срока по чл. 117, ал. 4 ДОПК. РД е връчен по реда и при спазване на процедурата по чл. 32 ДОПК, след извършени две посещения на адреса на ревизираното лице, а и в своята практика ВАС многократно е посочвал, че евентуалното невръчване на РД не препятства възможността на ревизираното лице да упражни правото си на защита в производството по обжалване на ревизионния акт и не може да обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че събраните доказателства не установяват наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изводът на съда за нейната установеност е формиран след обсъждане на събраните в хода на ревизионното производство относими доказателства за получените доходи и направените от ревизираното лице разходи. В съставените парични потоци са отразени неговите трудови възнаграждения, които са единствените доказани доходи. Несподелима е тезата, че размерът на началното салдо на паричния баланс за 2007 г. следва да отрази разполагаеми парични средства от продажба на недвижим имот, съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба. Това възражение е обсъдено от органите по приходите в РА и обосновано е прието, че при липсата на ангажирани доказателства за разполагаемост със сумата от 53 000 лв. към 01.01.2006 г. началното салдо за 2007 г. следва да е нулево. Неоснователно е и оплакването, че съставените от органите по приходите паричните потоци не отразяват доходите на лицето като едноличен търговец. Тези твърдения, освен, че не са подкрепени с никакви доказателства, не са релевирани нито в хода на ревизионното производство, нито пред решаващия орган и първоинстанционния съд, поради което и с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство не следва да бъдат обсъждани. Противно на тезата на касатора цитираните Указания изх. № 24-00-1/08.01.2009 г. на изп. директор на НАП не обвързват съда. Те са задължителни за органите по приходите, които в съответствие с тях са изследвали релевантните данни относно " използвани активи (вкл. финансови), труд и продажби" съобразно събраните доказателства, позволяващи достоверно установяване на данъчната основа. В резултат на този анализ, те са издали законосъобразен РА, жалбата срещу който правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Достигайки до извод за нейната неоснователност, той е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение