Определение № 402 от 19.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5671/2015 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. С молба вх. № 9145/29.05.2015 г., К. Г. М. е поискал отмяна на влязлото в сила решение от 05.01.2000 г., постановено по гр.д.№ 158/1999 г. на Пазарджишки районен съд. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С допълнителна молба от 03.07.2015 г. е поискано и назначаване на служебен адвокат. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение от 05.01.2000 г. по гр.д. № 158/1999 г. на Пазарджишкия районен съд е процесуално недопустима, поради следните съображения: С влязло в сила решение по т.д. № 1155/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, търговско дружество [фирма] в несъстоятелност е заличено от търговския регистър, както и вписаните общи възбрани и запори върху неговото имущество. Правна последица от заличаването на търговеца е, че юридическото лице престава да съществува и губи своята правосубектност, т.е. прави невъзможно бъдещото правоприемство с друг правен субект. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за отмяна, поради което липсата й препятства по-нататъшното развитие на делото и е основание за прекратяване на производството. С молбата от 29.05.2015 г., К. Г. М. е поискал след отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишкия районен съд, делото да се върне на Панагюрския районен съд, който да се произнесе по исковата молба срещу вече заличения в търговския регистър ответник [фирма] /с твърдения, че има правоприемник в лицето на държавата/. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице на 29.05.2015 г., но с оглед заличаването на търговеца – ответник по молбата за отмяна, с влязло в сила решение № 11 от 16.02.2006 г. по т.д. № 1155/2011 г. на съда по несъстоятелност и невъзможността за процесуално правоприемство по същото дело, молбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид гореизложените обстоятелства, настоящият състав намира, че предоставянето на правна помощ е неоправдано с оглед ползата за молителя, когато се проверява допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като за процесуалната допустимост съдът следи служебно. В този смисъл, допълнителна аргументация в подкрепа на допустимостта на молбата за отмяна е несъизмерима с разходите за назначаване на служебен адвокат, поради което молбата от 03.07.2015 г. следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение