Определение № 10676 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена в срок частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД с вх. № 8609/24.07.2025 г. на Административен съд – Бургас (АС-Бургас). Оспорва се определение № 6073 от 04.07.2025 г. по адм. дело № 2245/2024 г. на АС-Бургас, с което първоинстанционният съд в производството по чл. 248 от ГПК е оставил без разглеждане като недопустима молбата на дружеството и е прекратил съдебното производство, поради непредставянето в срок от страна на „Кредисимо“ ЕАД на списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Иска се отмяна на обжалването прекратително определение като незаконосъобразно и произнасяне на касационната инстанция по същество относно прекомерния размер на присъденото адвокатско възнаграждение от 900 лева в полза на адвокат Н. В. Русинов – пълномощник на насрещната страна П. В. А. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответницата по частната жалба – П. А. не е изразила становище. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Производството по първоинстанционното дело пред АС-Бургас е приключило с постановяване на решение № 5057 от 03.06.2025 г., с което е отменен отказ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от И. Ц. К., обективиран в писмен отговор от 27.11.2024 г., да предостави на П. В. А., [ЕГН], от гр. Бургас, [улица], [адрес], копие на договор за потребителски кредит № 2999234 от 25.06.2024 г., съдържащ личните ѝ данни, ведно с всички съпътстващи договора документи по заявление от 30.10.2024 г .; преписката е изпратена на „Кредисимо“ ЕАД за ново произнасяне по заявлението, съобразно мотивите на решението; определен е 14 дневен срок за произнасяне на администратора на лични данни, считано от влизане в сила на решението и дружеството е осъдено да заплати на П. В. А. разноски в размер на 10 лева (платената държавна такса за обжалване), а на адв. Н. В. Русинов от АК-Бургас да заплати сумата от 900 лева адвокатско възнаграждение. На 23.06.2025 г. „Кредисимо“ ЕАД е направило искане за изменение в частта за разноските относно присъдения в полза на адв. Русинов адвокатски хонорар от 900 лева, платим от дружеството, като са изложени аргументи за несъобразяването от съда на възражението за прекомерност, направено в хода на първоинстанционното производство. По така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските, както стана ясно по-горе, АС-Бургас е приел, че макар искането на „Кредисимо“ ЕАД да е своевременно направено, то се явява недопустимо, тъй като ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.; Определението е валидно и допустимо, но същото е неправилно, доколкото е постановено при наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съобразно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът може да допълни решението в частта за разноските, когато не се е произнесъл по тях или да го измени в случаите, когато не се е произнесъл по цялото искане или не е съобразил възражението за прекомерност (Решение № 12414 от 06.12.2021 г. по адм. дело № 7380/2021 на Върховния административен съд). Поради тази причина, правото да се иска изменение на решението в частта за разноските принадлежи и на двете страни, включително и на тази, която е направила възражение за прекомерност, но последното е било отхвърлено от съда или не е взето предвид. От своя страна еднозначна и безпротиворечива е съдебната практика, че непредставянето на списък на разноски е пречка за самата претендирала ги страна да иска изменение на постановеното по искането й за възмездяване на разноски определение, не и изобщо процесуална пречка за произнасяне по искане за разноски, установими в преписката по делото (Определение № 278 от 08.04.2014 г. по ч. пр. д. № 737/2014 г. на Върховен касационен съд). Следователно представянето на списък по чл. 80 от ГПК би било условие за упражняване на правото по чл. 248 от ГПК, само когато то се реализира от страната, на която са ѝ присъдени разноски в нейна полза, но в по-малък размер от поискания от нея. В другата хипотеза, при която страната, която е загубила делото и са ѝ присъдени разноски в нейна вреда, списъкът по чл. 80 от ГПК не е и не би могъл да бъде условие за упражняването на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Това е така, тъй като целта на чл. 80 от ГПК е да стимулира страната, поискала разноските, тоест тази „която ги претендира“, да ги посочи предварително и ако съдът не се съобрази с нейната претенция (по размер), да се породи правото по чл. 248 от ГПК. Освен това – именно с конкретизацията на претенцията на поискалия разноските, другата страна би могла да направи обосновано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Определение № 515 от 20.09.2011 г. по ч. пр. д. № 419/2011 г. на Върховен касационен съд). С оглед на горното, оспореното определение се явява процесуално неправилно, доколкото не е разгледано по същество своевременно направеното искане по чл. 248 от ГПК от „Кредисимо“ ЕАД, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 от АПК ако отмени обжалваното определение, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Разгледано по същество искането по чл. 248 от ГПК не следва да бъде уважавано, доколкото правилно съдът е присъдил възнаграждението, платимо на адвокат Русинов, съгласно наличието на основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ако в съответното производството насрещната страната е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следователно в този случай, проблемът с направеното възражение за прекомерност поради фактическата и правна сложност на делото не стои, защото то се разглежда само в случаи на заплатено от страната възнаграждение, което е прекомерно. Докато чл. 38 от ЗАдв касае случаи, при които предоставената адвокатска защита и процесуално представителство е било безплатно. Следователно, разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК, направено от „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,