Определение № 4235 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ръководителя на Управляващия орган (УО) по Програма “Конкурентноспособност и иновации на предприятията“ 2021-2027 срещу Определение № 7920 от 15.07.2025 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, по адм. дело № 6500/2025 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Прави искане определението да бъде отменено, както и да бъде отменено Определение № 1111 от 08.04.2025 г. на Административен съд - Русе по административно дело № 220/2025 г. Ответникът – „Колелиба“ ООД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Върховен административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Конкурентноспособност и иновации на предприятията“ 2021-2027 срещу Определение №1111 от 08.04.2025 г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 220/2025 г и е прекратил производството по делото. С определението на първата инстанция, съдът, след проведено съдебно производство по реда на чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с Глава десета, раздел IV от АПК (чл. 197- чл. 202 АПК) е отменил Решение № РД-02-16-499 от 17.03.2025 г. издадено от ръководителя на Управляващия орган на ПКИП, с което е прекратено производството по отношение на подаденото от „Колелиба“ – ООД проектно предложение № BG16RFPR001-1.004-0576 по процедура № BG16RFPR001-1.004 “Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите“ и преписката е върната на ръководителя на Управляващия орган за нова оценка на проектното предложение, съгласно мотивите на оспорваното определение. За да постанови определението си съдът е посочил, че по силата на чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ решението може да се оспори в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на глава „Десета“, раздел „Четвърти“ от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 200 ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, подадена по реда на чл.197 и следващите АПК, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От съдържанието на тази разпоредба се налага извод, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт, с който е прекратено производството по отношение на кандидата на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта, обжалван в производството по чл.197 и следващите АПК, няма качеството на страна в това производство, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. По тези съображения, подадената частна жалба е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебното производство - прекратено. Определението е правилно. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това административния орган, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г на ОСС на ВАС по тълк. д. № 10/2019г. Спорният въпрос в случая е приложим ли е бил приетият от АС – Русе ред по чл. 197 и сл. АПК за разглеждане на жалбата на „Колелиба“ ООД, за да се приеме, че жалбата на административния орган срещу постановеното от него определение е недопустима. След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт. Тричленният състав на ВАС правилно е приел, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава Десета, раздел IV АПК от страна на първоинстанционния съд и ръководителят на УО на ПКИП не е легитимиран да оспорва определението на АС – Русе. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав