Определение № 236 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 945/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10068/17.06.2016г. по входящия регистър на ВКС, подадена от [фирма] / с предишно наименование [фирма] /, с искане за отмяна на определение № 202 от 29.09.2016 г. по т.д. № 945/2016г. на ВКС, I т.о., в частта за разноските. Постъпило е и становище от И. Л. Д., която смята молбата по чл.248 ГПК за основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че молбата е подадена от легитимирана страна в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: На 11.03.2016г. между [фирма] и И. Л. Д. е сключена спогодба, като в т.3 от нея страните са уговорили разноските, свързани с всички съдебни и извънсъдебни производства, да останат за сметка на страната, която ги е извършила, т.е. да не подлежат на взаимно възмездяване. Спогодбата е предпоставила отказа от исковете, на основание който производството е прекратено, с обезсилване на постановените решения. С оглед изричната договореност на страните относно разноските за производствата, свързани с предмета на сключената спогодба, каквото безспорно е настоящото, молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното, ВКС, ТК, Първо отделение