Определение № 133 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1459/2019 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от А. Й. Н. по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 249 от 29. 03. 2012 г. по арб. д. № 249/2012 г. по описа на арбитър Б. Г.. С решението А. Й. Н. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД – [населено място] сумата 7 444, 64 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 80 лв. – разноски по арбитражното производство и сумата 547, 79 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че арбитражното решение не му е връчено. Релевира доводи, че нищожността на арбитражното решение може да бъде предявявана безсрочно, като се позовава на разпоредбите на чл. 405, ал. 5 ГПК и чл. 270, ал. 2 ГПК. Излага съображения за нищожност на арбитражното решение, тъй като е постановено по неарбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК спор. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска „Профи Кредит България“ ЕООД прави възражение, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като вземането му, предмет на арбитражното дело, е прехвърлено с договор за цесия от 8. 08. 2018 г. на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД. Изразява становище, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ЗМТА. Твърди, че въз основа на арбитражното решение е образувано изпълнително дело, по което били извършени изпълнителни действия и удържани суми за удовлетворяване на вземането на дружеството. Оспорва твърдението, че арбитражното решение не е било връчено на ищеца. Наред с това излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Видно от намиращото се в приложеното гр. д. № 7233/2012 г. на Софийски градски съд, по което е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по арбитражно дело № 249/2012 г. на арбитър Б. Г., известие от „Еконт експрес“ до ищеца А. Й. Н. е изпратено арбитражното решение на посочения в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция: [населено място], ж. к. М. 1, [жилищен адрес] но е върнато невръчено с отбелязване „отсъствие“ на получателя. От покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца на адрес [населено място], кв. Г., [улица], съвпадащ с адреса му по исковата молба, се установява, че същата е връчена на А. Й. Н. лично на 22. 07. 2013 г. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23. 10. 2012 г. по гр. д. № 7233/2012 г. на СГС, съгласно който А. Н. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 7 444, 64 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29. 03. 2012 г. до окончателното изплащане на задължението и 677, 79 лв. разноски. Видно от поканата към нея е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а именно изпълнителният лист. По допустимостта на иска: Настоящият състав, като съобрази така установените факти и обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което искът е недопустим. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая по делото липсват доказателства изпратеното от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело А. Н. решение по арб. д. № 249/2012 г. на арбитър Б. Г. да му е било връчено редовно. Поради това за преценка допустимостта на иска с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА ще следва да се съобрази приетата като доказателство по делото покана за доброволно изпълнение. С връчването на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на тази покана следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В случая на 22. 07. 2013 г. на ищеца е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение, с приложено към нея копие на изпълнителния лист, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение. Считано от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА – 17. 05. 2019 г. този срок е изтекъл, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение е недопустим. Неоснователни са доводите на ищеца, че същият може да се защити безсрочно срещу постановените нищожни арбитражни решения. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение, се прилага само за съдебните решения, но не и за арбитражните решения. Редът за защитата срещу арбитражните решения е регламентиран в Закона за международния търговски арбитраж, като нормата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА за сроковете за подаване на искова молба по чл. 47 ЗМТА се отнася както за исковете за отмяна на арбитражни решения, така и за исковете за прогласяване на тяхната нищожност. С оглед тезата на ищеца следва да се изтъкне, че при липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощията да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./, с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. Според даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конституционно дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд е следващият стадий, който е факултативен. Само след като защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иска по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно изменените разпоредби на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В настоящия случай първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ и поради изтекъл срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий. По изложените съображения производството по исковата молба на А. Й. Н. от 17. 05. 2019 г. за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 249 от 29. 03. 2012 г. по арб. д. № 249/2012 г. по описа на арбитър Б. Г. следва да бъде прекратено като недопустимо. На ответника по иска – търговско дружество, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение