Определение № 6333 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от "Е и О Секюрити" ЕООД, чрез пълномощник адв. Клисурска, срещу определение № 480 от 18.05.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-324/2023 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране на процедуратa” за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на охрана на обекти и имущество, собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Благоевград”, открита с решение № F358769 от 24.04.2023 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград, за откриване на обществена поръчка по вид „пряко договаряне“, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП 00220-2023-0003. В частната жалба са изложени доводи по отношение на естеството на исканата временна мярка „спиране на процедурата“ с оглед тълкуването и прилагането на чл. 204 от ЗОП без да се твърдят конкретни пороци на оспорения акт на КЗК по чл. 209, т. 3 от АПК и като не са приложени доказателства към жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение. Не се претендират разноски. Ответникът – управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград, в срока по чл. 232 АПК депозира възражение, с което взема становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила определението на КЗК. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорването от страна от „Е и О Секюрити“ ЕООД на решение № F358769 от 24.04.2023 г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „пряко договаряне“ с предмет „Осигуряване на охрана на обекти и имущество, собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Благоевград”. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови оспореното пред ВАС определение № 480 от 18.05.2023 г., КЗК е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. В този смисъл КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е представил доказателства за увреждане на интересите му по необратим начин. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Съобразен е общественият аспект на предмета на възлагателната процедура, свързан с охрана на специфични съоръжения и обекти, които осигуряват питейно и битово водоснабдяване на жителите на област Благоевград. Посочено е, че спирането на процедурата би засегнало обществени ценности като опазването на живота и здравето на гражданите и ще рефлектира негативно върху интересите на обществото и на възложителя, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договора за възлагане на обществената поръчка. За сметка на това исканата временна мярка не обезпечавала и конкретен интерес на „Е и О Секюрити“ ЕООД, различен от този да му осигури участие в процедурата и евентуално определяне за изпълнител. На следващо място КЗК е обсъдила факта, че „спирането на процедурата“ ще накърни в по-голяма степен обществения интерес, отколкото предполагаемото опорочаване на законосъобразността на процедурата, което да бъде обезпечено с временна мярка и при никакви приложени доказателства по отношение на възможните последици от налагането на мярката за всички интереси, каквото е изискването на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Посочено е, че кръгът от лицата, които ще се ползват от предмета на обществената поръчка е изключително широк и следва да се даде приоритет на обществения интерес пред частния интерес на жалбоподателя. КЗК е формирала извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. В оспорения акт КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. Законосъобразен е изводът, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, което защитавало в по-голяма степен обществения интерес. В Закона за обществените поръчки обаче "отстраняването на предполагаемите пороци“ на оспорения акт на възложителя не е уредено като основание за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Ето защо нямат значение в това акцесорно по своя характер производство твърденията на жалбоподателя за евентуално наличие на дискриминационни изисквания в обявлението и документацията за участие. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. В настоящото производство следва изрично да бъде заявено убеждението на съда, че при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора (чл. 203, ал. 4 от ЗОП). Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение