Определение № 323 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на П. Д. Д., представен от адв. Иванова, с искане за изменение на решение № 10058/21.10.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 7094/2025 г. в частта за разноските. Според молителя неправилно съдът включил за втори път в размера на разноските платеното възнаграждение за експертиза и е пропуснал да съобрази възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна. Сочи критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение и отрича дължимостта на съотнасянето му към размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Търсеното изменение на решението е чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна за неоснователност на искането. С решение № 4350/17.04.2025 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1424 по описа за 2024 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна относно установените задължения за ДОО в размер на 3461,35 лева за 2016 г. и 3331,98 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,84 лева за 2016г., и над 2,61 лева за 2017г.; за УПФ в размер на 1061,76 лева за 2016г. и 963 лева за 2017г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,27 лева за 2016г., и над 2,24 лева за 2017г. и за ЗО за самоосигуряващи се лица в размер на 1698,82 лева за 2016 г. и 1540,80 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,41 лева за 2016г., и над 3,56 лева за 2017г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на П. Д. Д. срещу ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта за установените задължения за ДОО в размер на 3461,35 лева за 2016 г. и 3331,98 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,84 лева за 2016г., и над 2,61 лева за 2017г.; за УПФ в размер на 1061,76 лева за 2016г. и 963 лева за 2017г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,27 лева за 2016г., и над 2,24 лева за 2017г. и за ЗО за самоосигуряващи се лица в размер на 1698,82 лева за 2016 г. и 1540,80 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници за сумите над 0,41 лева за 2016г., и над 3,56 лева за 2017г. Оставено е в сила решение № 4350/17.04.2025 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1424 по описа за 2024 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г. в останалата част. Осъден е П. Д. Д. да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 14 257.31 лева. В мотивите на съдебния акт е посочено, че се упълномеряват присъдени с първоинстанционното решение разноски в размер 6 061.87 лева със сумата 14 257.31 лева, като е съобразено обстоятелството за броя на проведените съдебни производства и извършената от първостепенния съд „компенсация“. Преди проведеното на 06.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото, в писмена защита от 06.10.2025 г. на повереника на Д., е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, ако се претендират разноски от НАП. Молбата е неоснователна. С решението, чието изменяне в частта за разноските се иска, съдът е разрешил спора в полза на касатора. Мотивите на съдебния акт съдържат правен извод, обуславящ присъждането на разноските от изхода на делото. Не е обективиран извод по искането за намаляване на разноските на касатора за адвокатско възнаграждение. Доколкото в частта в частта за разноските решението е с характер на определение, то и за изменянето му следва да са осъществени предпоставките на чл. 253 ГПК. Не са се променили обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт и постановяването му не е резултат на грешка. Пропускът на съда да се произнесе по възражението на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК не е засегнал разрешението му по въпроса за разноските. В писмената защита от 06.10.2025 г. искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е заявено „по принцип“, без страната да е наясно дали се претендира такова възнаграждение и какъв е заплатения адвокатски хонорар, та да се съобразят тези обстоятелства при преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова упражняване на субективното право на страната да иска редукция на юрисконсултско възнаграждение е несъвместимо с принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК и то в хипотезата, когато при равностойна на тази на юрисконсулта процесуална активност на процесуалния представител на ДЗЛ, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размери съпоставими с определените от съда за юрисконсулта и очевидно съпоставени с размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Не само в защитата от 06.10.2025 г., но и в молбата за изменяне на решението в частта му за разноските, не се обсъжда съществената фактическа и правна сложност на делото. По тези критерии и предвид материалния интерес по спора юрисконсултското възнаграждение не е прекомерно. Обратно на убеждението на молителя платеното възнаграждение за експертиза в размер 1 842.76 лева не е присъдено повторно в полза на НАП. С упълномеряването на разноските и при съобразяване на изхода на делото към присъдените от административния съд разноски в размер 6 061.87 лева са добавени 14 257.31 лева, за да се възстанови пълния размер на разноските на ответника в първоинстанционното производство от 20 319.18 лева. Съдът подържа позицията си от решението за правото на НАП на разноски в размера по съдебния акт. Воден от горното, съдът