Определение № 4391 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3081/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД вх. № 16176/01.06.2026 г. срещу разпореждане № 2035 от 07.04.2026 г. по ч. гр. д. № 2723/2025 г. на Софийски апелативен съд за връщане на касационна частна жалба вх. № 9824/02.04.2026 г., подадена от „Рила Комерс“ ООД срещу определение № 3123 от 24.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2723/2025 г. на САС. Жалбоподателят излага, че определението на Софийски градски съд не е влязло в сила и не може да бъде основание за изпълнение. Твърди, че съдът не е съобразил при произнасянето си известни на него факти. За да върне жалбата, Софийски апелативен съд е визирал, че в диспозитива на съдебния акт изрично е посочено, че определението не подлежи на обжалване. Приел е, че касационната частна жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съд намира, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: С определение № 3123 от 24.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2723/2025 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба, подадена от „Рила Комерс“ ООД срещу разпореждане от 19.12.2024 г. за издаване, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, на изпълнителен лист по гр. д. № 9836/2017 г. на Софийски градски съд. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК. Така приетото в тълкувателното решение е мотивирано както с разпоредбите на чл. 407 ГПК, от които следва, че законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК - въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК (какъвто не е настоящият случай), така и с дадени вече разрешения в други актове на нормативно тълкуване. Като съобразено със задължителната съдебна практика, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,