Решение № 3706 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2010 г.

Решение № 3706 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 1450 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 6620 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Марио Викторов Димитров, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Илонка Райчинова, като претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 2000801537 от 21.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1480 от 8.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Марио Викторов Димитров, като на лицето е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за вноски за ДОО, вноски за здравно осигуряване и вноски за ДЗПО за универсален фонд за периода 1.01.2002 г. -31.12.2006 г. По административен ред актът е обжалван в частта относно определеното допълнително задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1.01.2004 г. -31.12.2004 г. и 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 49 606.30 лв. и на 2 991.34 лв. и лихви общо в размер на 21 871.20 лв. За 2001 г. е определено задължение в размер на 700.72 лв., което не е оспорвано, а за 2002 г., за 2003 г. и за 2005 г. не са установени задължения. В хода на административното производство е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно, че декларираните приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Направено е уведомяване за извършване на ревизията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като са представени и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. На лицето са връчени и ИПДПОЗЛ от 18.12.2007 г. и от 25.03.2008 г. Ревизиращият орган е изследвал недвижимото и движимо имущество, придобито от лицето и всички приходи и разходи, получени и осъществени от него. С оглед на събраните доказателства е установено, че разходите през 2004 г. и през 2006 г. надвишават приходите през същите години и са налице такива с неизяснен произход. За първата година органът по приходите е приел, че лицето е доказало налични средства в размер на 5 222.00 лв., а са установени разходи в размер на 180 175.50 лв., формирани от такива за издръжка според НСИ, платени семестриални такси на УНСС и тези по повод договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Банкя. За втората година органът по приходите е приел, че лицето е доказало налични средства в размер на 4 027.76 лв. Разходите са в размер на 22 226.98 лв., формирани от такива за издръжка според НСИ и тези по повод договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Брезник. Разликата между разходите и приходите е приета за данъчна основа и обложена с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като е начислена и лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, писмени и гласни, както и заключенията по съдебно-оценителната и съдебно-счетоводната експертизи, с основно и допълнително заключения. Съдът е направил преценка за незаконосъобразност на обжалвания пред него РА в посочената част като правилно е приел, че основният спорен момент се явява този относно формиране на паричния поток при ревизираното лице, а именно т. н. входящ и изходящ паричен поток. При това като се е позовал на събраните пред него в съдебното производства доказателства е приел, че не се установява превес на изходящия над входящия поток, а обратното като според него за ревизираните периоди не се дължи данък върху доходите, поради което е отменил изцяло РА в обжалваната част и е присъдил направените съдебни разноски на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, обсъдил е събраните по делото доказателства, като ги е анализирал и е направил правни изводи, които съответстват на нея. Съдът обаче неправилно е определил размера на дължимото публично задължение, главница и лихва за ревизираните 2004 г. и 2006 г. По делото е изслушана съдебно оценителна експертиза, неоспорена от страните, която е дала оценка, а именно справедлива пазарна стойност на три недвижими имота - двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, продадена от жалбоподателя и двамата му братя (нот. акт № 139/2002 г.), като общо стойността на същата е 173 945.00 лв.; двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, закупена от жалбоподателя и един от братята му (нот. акт № 22/2004 г.), с обща стойност на същата от 246 922.00 лв. и апартамент, находящ се в гр. Брезник, придобит самостоятелно от жалбоподателя (нот. акт № 50/2006 г.) на стойност 21 124.00 лв. При осъществената продажба през 2002 г. ревизираното лице е реализирало приход в размер на 57 981.67 лв., а при осъществените продажби през 2004 г. ревизираното лице е осъществило разходи в размер на 123 461.00 лв. и през 2006 г. в размер на 21 124.00 лв. Посочените суми са преценявани от експерта по съдебно-счетоводната експертиза при формиране на входящия и изходящия паричен поток за изцяло ревизирания период от 1.01.2002 г. - 31.12.2006 г. и определяне на началното салдо за всяка една следваща отчетна година. Уточнението се дължи, поради касационно възражение в тази насока относно неотчитане на съсобствеността при осъществяваните продажби и покупки на недвижими имоти от ревизираното лице и неговите братя, което е неоснователно. Тези нотариални актове също не са оспорени. При преценяване на тези правнорелевантни факти съдът правилно е приел, че се установява наличие на парични средства при това лице, както и техния произход, а именно предоставени в заем парични средства общо в размер на 121 000.00 лв., от които: 25 000.00 лв. през 2005 г., 80 000.00 лв. през 2000 г. и 16 000.00 лв. през 2001 г. По делото са представени договорите, разписките относно предаването/връщането на паричните средства, като са събрани и гласни доказателства относно изпълнението на договора за заем, който е реален договор и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК се преодолява, доколкото последните са събрани относно предоставянето на средствата и едно от разпитаните лица е баща на жалбоподателя. По отношение разпита на третите лица, то същото представлява годно доказателство с оглед на чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК, понеже договорите за заем и разписките от тях са оспорени. Установен е произходът на тези средства, а именно предоставен на заемодателя заем от Сашо Мишев, Дарина Мавродиева и Боян Петров, общо в размер на 125 000.00 лв. По повод заемодателката Мавродиева е представен договор за кредит от 26.10.2994 г. с "ДЗИ Банк" АД, неоспорен, а по отношение на останалите двама заемодатели са представени съставени нотариален акт за продажба на недвижим имот и договор за заем, разписка за връщане на сумата от 80 000.00 лв. Представени са и 6 броя нотариални актове за продажба на недвижими имоти от Виктор Рангелов Димитров и Даниела Методиева Димитрова, родители на ревизираното лице, чрез които се установяват приходи по отношение на тези лица и реална възможност за предоставяне на парични средства на синовете си и конкретно на задълженото лице. С касационната жалба са представени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. на ревизираното лице и на баща му, заемодател, в които те са декларирали размера на остатъците от предоставените на Виктор Рангелов Димитров, заемодател и баща на Марио Димитров, заеми през 2000 г., 2001 г. и 2005 г., както и размера на непогасените остатъци по получени от него заеми от Сашо Мишев, Дарина Мавродиева и Боян Петров; и от Виктор Рангелов Димитров. Същите също следва да бъдат преценявани с оглед на фактически установеното по делото, независимо законовото задължение за деклариране на получени заеми. По повод възражението за направена декларация от задълженото лице, че не е получавал заеми, направена в административното производство, то същата има характер на извънсъдебно признание и тя не се явява определяща с оглед процесуалната възможност на същото това лице да обори констатациите в съставения му РА по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че съдът правилно е кредитирал заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, но не е отчел фактът, че в допълнителното заключение експертът е проследил началното салдо за всяка една от ревизираните години, осъществените приходи и разходи също за всяка една от тях, като е посочил, че за 2004 г. разходите надвишават приходите с 11 194.64 лв., като размерът на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е 2 557.36 лв. За 2006 г. разходите надвишават приходите с 3 081.60 лв., а размерът на данъка е 185.95 лв. Следователно първоинстанционният съд е следвало да приеме, че е налице частично незаконосъобразност на РА за сумите над тези, посочени от експерта, които формират главницата за двете отчетни години и съответните на тях лихви. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото му. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за две инстанции общо в размер на 4 780.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение