Определение № 57 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2019 г.

Производството е по чл. 7 ЗА и е образувано по жалба вх. № 2700/31.10.2019 г. на С. А. Н. от [населено място] против решение № 2106/10.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет. За да се произнесе по жалбата, ВКС взе предвид следното: Със заявление вх. № 2019/02.08.2019 г. С. Н. е сезирал Висшия адвокатски съвет с искане да бъде вписан като адвокат в Единния регистър на адвокатите поради изтичане на срока на наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ и извършеното отписване като адвокат. С обжалваното в настоящото производство решение № 2106/10.10.2019 г. Висшият адвокатски съвет е констатирал наличието на мълчалив отказ по преписка вх. № 2019/2.08.2019 г., както и че срокът за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл, поради което е върнал заявлението на подателя. С писмена молба представителят на Висшият адвокатски съвет е поискал прекратяване на производството, тъй като с решение № 284/05.12.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2019 г. на ВКС, IV г.о., е отменено решение на Висшия адвокатски съвет взето на заседание от 18.07.2019 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба на Н. срещу взето на 03.06.2019 г. от Адвокатски съвет на Варненската адвокатска колегия решение за отказ за вписване на основание чл. 6 ЗА, и вместо това е постановено вписване на основание чл. 6, ал. 2 ЗА в регистъра на адвокатите към Варненска адвокатска колегия. В съдебно заседание жалбоподателят е възразил, че след съдебното решение на ВКС, с което е отменен отказът да бъде вписан като адвокат, е постановен изричен отказ на АК- Варна да бъде вписан като адвокат. Представен е Протокол от заседанието на АК- Варна от 10.01.2020г.. С. Н. е поискал да се отмени изричния отказ, като жалбата се счита за подадена срещу последния. Подадената жалба е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като преписката по заявление с вх. № 2019/02.08.2019 г. е без предмет, доколкото ВКС е постановил вписването на С. Н. като адвокат поради изтекъл срок на наложено наказание. Недопустимо е подадената жалба срещу мълчалив отказ, осъществен през 2019г., да се счита за жалба срещу изричен отказ за вписване от 10.01.2020г., защото мълчаливият отказ се счита отменен с решение № 284/05.12.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2019 г. на ВКС, IV г.о., тъй като е постановено жалбоподателят да се впише като адвокат, а изричният отказ е постановен след това и не се обхваща от последиците на съдебното решение. Напротив изричният отказ е постановен при нова фактическа обстановка, той е нововъзникнал юридически факт, който е различен от отменения мълчалив отказ. Той е постановен в изпълнение на съдебното решение, при нова процедура и различна обосновка (отказът за вписване е заради липса на нравствени качества, а не заради неизтекъл срок на дисциплинарно наказание). По същите съображения жалбата срещу мълчалив отказ няма как да се счита за жалба срещу изричен отказ, последвал съдебно решение, с което е отменен мълчаливия отказ. В заключение, доколкото с настоящата жалба се иска отмяна на мълчалив отказ, който вече е отменен, и тази жалба не е срещу постановения изричен отказ от 10.01.2020г., то производството е недопустимо поради липса на правен интерес. Предвид изложеното, протоколно определение от 23.01.2020 г., с което е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: