Определение № 8307 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2025 г.

Производството е чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София срещу разпореждане № 12068 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 3947/2024 г. на Административен съд – София град/АССГ/. С обжалваното разпореждане АССГ е постановил връщане на частната жалба на Н. В. срещу определение № 4273/12.08.2024 г. по адм. дело № 3947/2024 г. на АССГ, поради неизпълнение на дадените от съда указания с разпореждане № 5303/17.02.2025 г. за отстраняване на нередовности частната жалба. Частният жалбоподател е лаконичен, че оспореният акт е недопустим и неправилен, желае обезсилването му, респективно неговата отмяна. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С разпореждане № 5303/17.02.2025 г. по адм. дело № 3947/2024 г. административният съд е дал указания на частния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани нередовностите на подадената частна жалба от Н. В. срещу постановеното по делото определение № 4273/23.04.2024 г. като внесе държавна такса в размер на 30лв. по сметка на Върховния административен съд и представи документ за това. С оспореното разпореждане, приемайки, че съобщението с дадените указания е връчено при условията на чл.18а,ал.9 АПК- е оставил частната жалба на В. без разглеждане. Съдът не е предприел всички дължими действия по уведомяването на В., сочени в тяхната последователност на чл. 18а АПК. Съдът не е съобразил, че производството пред него е образувано по жалба на Н. В., подадена по електронен път, с удостоверен от съда валиден „КЕП“. Липсват доказателства В. да е уведомен по електронен път да отстрани констатираните недостатъци в частната му жалба. Нещо повече, в денят на произнасяне на оспореното разпореждане В. е депозирал молба по електронен път до съда, в която сочи и прилага банково извлечение за дължимата сума от 30 лева. Предвид изложените обстоятелства, първоинстанционния съд неправилно е приел, че касационният жалбоподател е редовно уведомен за оставяне на частната жалба без движение и дадените указания за отстраняване на нередовностите й. Обжалваното разпореждане, с което е постановено връщане на частната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК следва да се отмени и делото се върне на същия съд за продължаване на действията по администриране на частната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,