Определение № 10575 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 176а, ал. 2 АПК, чл. 228 АПК и чл. 63в ЗАНН. Образувано е по частна жалба на „Аморе – Ра“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Чернаева, против Определение № 5960/03.07.2026 г., постановено по к.н.а.х.д. № 361/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за допълване на Решение № 3553/22.04.2026 г. постановено по к.н.а.х.д. № 361/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че срокът за подаване на молба за допълване на съдебното решение в частта за разноските следва да започне да тече от уведомяването на страната за постановения съдебен акт, а не от датата на постановяването му. Твърди, че дружеството не е било уведомено за решението, както и че претенцията за разноски е заявена своевременно в съдебното заседание на 26.03.2026 г., но съдът не се е произнесъл по нея. Иска отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по молбата за допълване на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас по к.н.а.х.д. № 361/2026 г. е приключило с постановяването на Решение № 3553/22.04.2026 г., което е окончателно. С молба вх. № 6740/15.06.2026 г. „Аморе – Ра“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е поискало допълване на постановеното решение в частта за разноските. С обжалваното определение Административен съд – Бургас е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима. За да постанови определението, съдът е приел, че съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК искането за допълване на необжалваемо съдебно решение в частта за разноските следва да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. Приел е, че срокът е изтекъл на 22.05.2026 г., а молбата е подадена на 15.06.2026 г., поради което същата е просрочена. Определението на Административен съд – Бургас е правилно. Нормата на 63д, ал. 1 от ЗАНН е изрична, че „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. На основание § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред. В случая първоначалното съдебно производство е образувано на 10.10.2025 г., след влизането в сила на посочените изменения, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 176а АПК. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. В случая не се спори, че Решение № 3553/22.04.2026 г. постановено по к.н.а.х.д. № 361/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване. Следователно срокът за подаване на молба за допълването му в частта за разноските е започнал да тече от постановяването му и е изтекъл на 22.05.2026 г. Искането на „Аморе – Ра“ ЕООД е направено с молба от 15.06.2026 г., след изтичането на законоустановения срок. При тези факти не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че срокът за подаване на молбата следва да започне да тече от уведомяването на страната за постановеното решение. Разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 АПК изрично разграничава началния момент на срока за допълване или изменение на съдебното решение в частта за разноските според това дали същото подлежи на обжалване. Когато решението е необжалваемо, срокът започва да тече от постановяването му, а не от съобщаването му на страните. Поради това твърдяното неуведомяване на дружеството за постановеното решение не обосновава различен начален момент на срока. Неоснователно е и възражението, че своевременно заявената в съдебното заседание на 26.03.2026 г. претенция за разноски обуславя допустимостта на подадената впоследствие молба за допълване на решението. Същественото в случая е, че заявяването на искане за присъждане на разноски в хода на съдебното производство и подаването на молба за допълване на съдебното решение при непроизнасяне по това искане представляват различни процесуални действия. Обстоятелството, че страната е претендирала разноски преди приключване на устните състезания, не я освобождава от задължението да поиска допълване на постановения съдебен акт в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК. Срокът по посочената разпоредба е преклузивен, като с изтичането му се погасява процесуалното право на страната да иска допълване или изменение на решението в частта за разноските. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по своевременно заявена претенция за разноски, не обуславя допустимост на искане за допълване на съдебното решение, направено след изтичането на този срок. След като Решение № 3553/22.04.2026 г. постановено по к.н.а.х.д. № 361/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас е окончателно, а молбата за допълването му в частта за разноските е подадена на 15.06.2026 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че искането е просрочено и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от поддържаните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд