Определение № 336 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е частна жалба на А. Д. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1362/ 09.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1595/ 2020 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. срещу протоколно определение на Благоевградски окръжен съд от 16.10.2018 г. по гр.д.№ 700/ 2018 г. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като са били налице твърдяните от нея основания за спиране на производството по делото. Моли то да бъде допуснато до касационен контрол (представя изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК) и да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна „АББ България” ЕООД я оспорва, като счита за правилни изводите на апелативния съд. Излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съдът не намира за необходимо да обсъжда доводите на страните налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК, защото обжалването на определението на Софийски апелативен съд не се извършва при условията на чл.274 ал.3 ГПК. На касационно обжалване подлежат въззивни определения, които потвърждават преграждащи определения или разрешават по същество други производства. Обжалваното определение не попада в този обхват, защото нито потвърждава определението на Благоевградски окръжен съд, нито с него е дадено разрешение по същество. Касае се за определение на апелативен съд, което прегражда производството по подадена пред този съд частна жалба. Неговото обжалване се извършва при условията на чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 вр. ал.1 т.1 ГПК – на общо основание, без оглед налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. С протоколно определение на Благоевградски окръжен съд от 16.10.2018 г. по гр.д.№ 700/ 2018 г. са оставени без уважение исканията на А. Д., направени в качеството й на въззивница по делото, за разделянето на производството по подадените две въззивни жалби, за спиране на производството по едната от тях, за продължаване разглеждането на другата въззивна жалба и за уважаването й, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение. В определението изрично е указано, че то не подлежи на обжалване. Въпреки това А. Д. е подала частна жалба срещу него, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на Софийски апелативен съд. Това определение е законосъобразно. Съгласно процесуалния закон не всички определения, които съдът постановява в хода на исковото производство, подлежат на самостоятелно обжалване. Отделно от решението по същество на делото могат да се обжалват само изрично посочените в закона определения и преграждащите по – нататъшното развитие на делото – чл.274 ал.1 ГПК. Правилността на всички други определения се проверява в производство по жалба срещу решението, ако бъде образувано такова. Актът, с който първоинстанционният съд отказва да раздели и спре производството, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът изрично предвижда самостоятелното му обжалване. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде отменено. Доводите на жалбоподателката, свързани с наличие на предпоставки за спиране на производството, не подлежат на разглеждане от тази инстанция. Тя проверява единствено законосъобразността на процесуалното решение на апелативния съд да остави без разглеждане по същество частната жалба срещу определението на окръжния съд. Изводът, че апелативният съд правилно е счел тази жалба за недопустима, изчерпва предмета на производството по настоящето дело. По изложените съображения Върховният касационен съд