Определение № 481 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1880/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2, изр. III ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Б., в качеството й на заинтересована страна - лице, неучаствало в обезпечителното производство, срещу определение № 3902/28.11.2017 г. на Апелативен съд София по ч. гр. д. № 6018/2017 г., в частта, с която е отменено определение № 6487/01.11.2017 г. по т. д. № 1170/2017 г. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „КТБ“АД /н./, чрез лицата, осъществяващи функцията на синдик, срещу ответника Г. П. Х. за солидарното му осъждане с ответника А. М. П. да заплати сумата 110 000 лв., евентуално за разделното му осъждане да заплати сумата 55 000 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 1, находящ се на първия етаж в жилищен блок № 34, вх. А, построен в [населено място],[жк], [улица], целия апартамент с площ от 102, 57 кв. м., ведно с прилежащото му мазе № 28. Жалбоподателката поддържа, че тя, а не Г. П. Х., е собственик на един от имотите, върху които е наложена възбраната. Към частната жалба представя решение № 132/02.07.2014 г. по гр. д. № 543/2014 г. на Районен съд Костинброд и нотариален акт № 35, том II, рег. № 4789/2014 г. В писмения отговор ответникът по жалбата „КТБ“АД /н./, чрез лицата, осъществяващи функцията на синдик, счита, че частната жалба е депозирана извън процесуалния срок. Наред с това заявява, че поставеният от жалбоподателката въпрос намира ясен отговор в т. 5 на ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК - принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, поради което в обезпечителното производство съдът не изследва този въпрос. Посочва, че съобразно представената справка по персоналната партида на ответника Г. П. Х. по отношение на този имот има вписвания и заличавания на възбрани. Изложени са съображения, че тези вписвания не засягат правната сфера на жалбоподателката. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С оглед изложените от жалбоподателката доводи и твърдения, частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият състав счита, че при обжалване на наложено обезпечение от трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, приложение следва да намерят правилата на чл. 274, ал. 2 ГПК. В тази хипотеза жалбата не изхожда от страна в исковото и обезпечителното производство, а от трето лице, което твърди и ангажира докателства, че е действителен собственик на възбранения с обезпечението недвижим имот към момента, в който е наложена обезпечителната мярка. Както е прието в определение № 606/08.11.2018 г. по ч. т. д. № 2175/2018 г. на II ТО, определение № 38/21.01.2019 г. по ч. т. д. № 3077/2018 г. на I ТО, определение № 283/25.08.2020 г. по ч. т. д. № 1182/2020 г. активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице се извежда пряко от т. 6 на ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС единствено от качеството му на действителен собственик на имота към датата, на която е допусната обезпечителната мярка. Доколкото жалбоподателката се явявая трето за обезпечителното производство лице, тя не е уведомена за налагане на възбраната. Ето защо, следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок. С приложените съдебно решение и нотариален акт жалбоподателката се легитимира като действителен собственик на имота, находящ се в [населено място], върху който е наложена възбрана като обезпечение на предявените срещу Г. П. Х. искове. Имотът е придобит преди налагането на възбраната, поради което обезпечителната мярка засяга правната сфера не на ответника по иска, а на трето лице и не гарантира реализиране правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. Доводът на насрещната в настоящото производство страна, че по партидата на ответника Г. П. има вписвани възбрани върху същия имот не опровергава легитимацията на Б. като собственик, тъй като последните са вписани след датата, на която тя е придобила права. От ответника не са наведени твърдения да е налице конкуренция между правата на Б. и тези на Х. върху имота. След като третото лице твърди да е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собствен на ответника в обезпечителното производство, то същото се явява легитимирано да обжалва определението, с което върху този имот е наложена възбрана. Несъстоятелен е доводът на банката, че обезпечението не засяга правната му сфера. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а издадената обезпечителна заповед да бъде обезсилена. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо търговско отделение