Решение № 5633 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2009 г.

Решение № 5633 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Директора на Областна дирекция"Земеделие"/ОДЗ/-гр. Габрово, срещу решение № 85/22.06.2009 г., постановено от Административен съд-Габрово, по адм. д. № 226/2008 г., в частта му, с която е уважена жалбата на Държавната агенция по горите/ДАГ/, подадена срещу протоколно решение № 2/16.09.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед на директора на ОДЗ-Габрово, одобрено със заповед № РД-ЗА-42/17.09.2008 г. на директора на ОДЗ-гр. Габрово. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Габровският административен съд е отменил протоколно решение № 2/16.09.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-ЗА-42 от 17.09.2008 г. на Директора на ОДЗ-гр. Габрово в ЧАСТТА относно имоти в землището на гр. Севлиево с ЕКАТТЕ 659207,с. Батошево с ЕКАТТЕ02885,с. Стоките с ЕКАТТЕ 69417,с. Кръвеник с ЕКАТТЕ 40275,с Шумата с ЕКАТТЕ83497,с Душево с ЕКАТТЕ24178,с. Столът с ЕКАТТЕ 69451,с. Ряховците с ЕКАТТЕ 63673,с. Ловнидол с ЕКАТТЕ 43966,с. Кормянско с ЕКАТТЕ38652,с. Малки Вършец с ЕКАТТЕ 46509,с. Дебелцово с ЕКАТТЕ 20287 и с. Агатово с ЕКАТТЕ 00103,като е изпратил преписката на ОДЗ-Габрово за постановяване на законосъобразен акт съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в решението и е отхвърлил жалбата на Държавната агенция по горите/ДАГ/ в останалата част. За да постанови решението си съдът е приел следното: Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ определя като общински имотите, които представляват зем. земя. По смисъла на закона земеделски са земите, изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗСПЗЗ, като изрично е отразено, че не са земеделски земите, включени в горския фонд- чл. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. От своя страна, според легалните определения на ЗГ, "гора е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малко от 1 дкр./чл. 2, ал. 1 от ЗГ/. Горски фонд е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителни земи, посочени в кадастъра/чл. 2, ал. 3 от ЗГ/. Горите и земите от горския фонд според чл. 25, ал. 1 от ЗГ, се устройват, управляват и ползват по лесоустройствени проекти/ЛУП/, планове и програми. Освен това, според разпоредбата на чл. 14а от ЗВСВГЗГФ, към 24.08.2008 г. държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците. От заключението на допуснатата СТЕ е отразено за всеки един от имотите дали представлява гора в момента, дали е бил устроен или не по старите ЛУП, с изключение на имоти № 026031 и № 641003 в землището на с. Стоките и № 00567 и № 190019,описани в особеното мнение на Директора на ДЛС"Росица", за които вещото лице е посочило, че не е възможно да даде становище, тъй като не му е била подадена своевременно информация и данни за изготвяне на експертизата. Въз основа на приетото заключение на вещото лице съдът е приел, че посочените в жалбата имоти са били предмет на лесоустройствени мероприятия преди да бъдат включени в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В заключението си вещото лице е посочило кои от процесните имоти са били включени в изготвените ЛУП, съответно през 1997 г. и през 2007 г., какъв е съставът на гората, според съставеното надлежно таксационно описание. Направил е извод въз основа на СТЕ и приетите части на ЛУП, че процесните земи представляват гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, тъй като по отношение на тях са налице кумулативните изисквания на закона за минимална площ над 1 дкр. и са заети от горскодървесна растителност. При тези съображения е приел, че оспореното протоколно решение е издадено от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което се явява незаконосъобразно в отменената част. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. При постановяването на оспореното решение Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ изцяло се е съобразила с влезлите в сила План за земеразделяне и Картата на възстановената собственост /КВС/ за землищата на територията на община Севлиево. Още при изработването на плановете за земеразделяне процесните имоти са били включени/отразени/именно в тези планове, а не в плановете за гороразделяне, поради което същите са служили за възстановяване на собствеността върху зем. земи по реда на ЗСПЗЗ. Погрешни са констатациите на съда, че процесните земи са гори по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. Включването на земите в ЛУП на държавните горски стопанства не ги превръща в земи от горския фонд. Процесните земи по предназначението си са определени да служат за нуждите на селското стопанство и попадат в кръга на земите, определени в чл. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. По делото не са представени доказателства, че тези земи са включени в горския фонд по смисъла на ЗГ, в това число и дали е проведена процедура по реда на ЗВСВГЗГФ и то отношение на кои лица. Обратното-че са част от селскостопанският фонд по своята принадлежност е видно от обжалваното протоколно решение, с отразен начин на трайно ползване-пасище, мера, овощни насаждения, естествена ливада, гори в зем. земи, както са отразени в КВС-като зем. земи, а не като земи от горския фонд. Неотносими към настоящото производство са въпросите дали правилно или не са отразени имотите в самата КВС, тъй като не е в правомощията на Комисията, издала обжалваното протоколно решение да променя КВС. Обратно-за нея е предвидено законово задължение да се съобрази с влезлите в сила планове за земеразделяне и КВС за землищата на територията на община Севлиево при постановяване на своето решение, тъй като на своите заседания, съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, комисията ползва именно КВС в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Нормативно не е предвидена възможност комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ да променя фондовата принадлежност на имотите, тъй като компетентността и се свежда до определените в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ правомощия. С такова правомощие не разполага и съда, тъй като КВС е влязла в законна сила и същата не може да бъде променяна със съдебното решение, постановено в производство, каквото е настоящото. С оглед на това, че съдът не е възприел факта, че процесните земи са отразени в КВС като земеделски имоти по смисъла на ЗСПЗЗ, което е видно от приложените по делото скици на същите, представляващи графично отражение на КВС. Към касационната жалба са приложени и приети писмени доказателства-извлечения от Регистъра на зем. земи, гори и земи в ГФ за процесните земи. Ответната страна-Изпълнителната агенция по горите/ИАГ/, с писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно, тъй като комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ неправилно е включила в оспореното протоколно решение гори като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че процесните имоти са гори по смисъла на чл. 2 от ЗГ и са устроени като такива по одобрения и действащ ЛУП на ДГС Севлиево и ДЛС Росица и нямат характер на зем. земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, видно и от приетата СТЕ. За тези имоти няма основание за съставяне на АОС, независимо дали са включени в протоколното решение като имоти от КВС. Заинтересованата страна-Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, с писмени бележки, изразява становище за основателност на касационната жалба по изложени подробни съображения. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост представените доказателства, не е преценил, че адм. орган не е извършил нарушения на процедурата визирана в чл. 45в от ППЗСПЗЗ, като не е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като комисията изцяло се е съобразила с представената информация по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно-извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Доводите на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, че са допуснати технически грешки, свързани с горското стопанство, не са доказани по безспорен начин и не намират опора в установения ред за работа на комисията. Съдът не е тълкувал и приложил правилно закона, не е съобразил условията и редът за поддържане на КВС съгласно Наредба № 49/2004 г. за поддържане КВС. По делото е доказано, че планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници за землището на община Севлиево са влезли в сила и комисията изцяло се е съобразила с предоставените и писмени данни и е описала имотите съгласно описанието им в КВС. Останалите заинтересовани страни не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, а по същество е и основателна. Решението на Административният съд е неправилно в обжалваната част. Предмет на производството пред АС е решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които не са включени в горския фонд /определени по чл. 3, ал. 2 от ЗГ/. В разпоредбата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците. Изменението в бр. 91/21.10.08 г. е влязло в сила след изготвяне на решението на комисията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделска земя, а за свободни земи от горския фонд това право е предоставено на държавата /чл. 14а от ЗВСГЗГФ/. За общината възниква това право относно земи, които са останали след възстановяване на правото на собствениците - влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС. Изключение от правилото е предвидено в чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, която е приета с изменението и публикувана в ДВ, бр. 6/23.01.2009 г. Това е предходната ал. 11 /нова - съгласно изменение ДВ., бр. 10/6.02.2009 г. Тези разпоредби са влезли в сила след издаване на оспорения административен акт, поради което не може да бъдат прилагани спрямо отношенията преди приемането им. Касае се за материално-правна норма, съгласно която се определят предпоставките при наличие на които земите стават държавна, не общинска собственост. Те не се изключват от тези по чл. 19, ал. 1, а се препраща към тях. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19 от комисията е предвиден в чл. 45в от ППЗСПЗЗ, при което се използва регистърът на имотите към КВС, а когато има одобрена КК ИКР, то се използва извлечение от тях, изготвено от службата по кадастъра. Следователно компетентността на административния орган да определи свободните земи, останали след възстановяването им и съобразно предоставените доказателства. В това производство този орган няма право да променя влезлия в сила КВС, както и да се решават спорове за материални права. Следователно, дали са държавна или общинска собственост и кой съответно ще ги управлява и стопанисва следва да се реши по общия исков ред, а не в производството по чл. 19 от ЗСПЗЗ. КВС в настоящия случай е влязла в сила, като съгласно заключението на експертизата е установено отразяването и устройването на горите и земите от горския фонд съгласно лесоустройствените проекти. Тези проекти не фигурират в КВС и не са част от нея. За административния орган не е съществувало задължение да ги използват като доказателство съгласно чл. 45-в от ППЗСПЗЗ. Установеното с експертизата обстоятелство, че земите, отразени в КВС съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са отразени и в лесоустройствените проекти, не е относимо към предмета на правния спор. При издаване на решението на комисията не са допуснати нарушения на материално правните норми, тъй като комисията се е съобразила с данните по чл. 45-в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелството във връзка с отразяването на гори и земи от горския фонд е свързано с установяване на носителя на собственост, което е ирелевантно в настоящето производство, т. е. е извън предмета му. Преценката на съда е относно това дали комисията законосъобразно и в съответствие с влязлата в сила КВС определя земята като свободна по смисъла на закона. Преценено с оглед на така определения предмет на произнасяне, решението на комисията е постановено в съответствие с материално правните норми. Съдът като е направил обратния извод, е постановил неправилно решение. То следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу протоколното решение № 2/2008 г. на Комисията по чл. 19. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, тъй като то е в несъответствие с материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК. Освен това съдът не е преценил правилно съществото на правния спор и обстоятелствата, които е необходимо да се изяснят и са относими към него. Преценката на съда в това производство е дали комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ правилно и в съответствие с влязлата в сила КВС и данните за възстановената собственост е определила земеделската земя, включително земята по чл. 19, ал. 12, останала свободна след възстановяване правата на бившите собственици. Правото на собственост върху горите се реституира на бившите собственици по реда на ЗВСГЗГФ, а на зем. земи-по реда на ЗСПЗЗ, като за процесите са изработвани съответните карти, данните по които са обединени в КВС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС, "картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на зем. земи-създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на зем. земи/ЗСПЗЗ/ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд/ЗВСГЗГФ/. Въз основа на тези карти се e извършвала и се извършва реституцията на земите и горите на бившите собственици. В отделните карти по ЗСПЗЗ се включват териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, а териториите по ЗВСГЗГФ са включени в отделна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на ОДЗ, в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината и на държавните горски и ловни стопанства. Съгласно чл. 19, ал. 4, за срок от 5 години общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличието на някоя от посочените в т. 1 до т. 4 условия, а разпоредбата на ал. 11 регламентира че извън случаите по ал. 4,9 и 10,земите по ал. 1 не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствени проверки за срок от 5 години. В ДВ бр. 91/2008 г. е приета нова разпоредба- чл. 14а от ЗВСГЗГФ, със следната редакция: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците. С изменението и -ДВ бр. 91/2008 г., придобива следната редакция: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците, включително и за горите върху поземлен имот, посочени в картата на възстановената собственост като "временно стопанисвани от Общината/ВСО/, които до момента на национализацията на горите-1947 г. са представлявали гора. Настоящата редакция на чл. 14а - ДВ бр. 6/2009 г. е следната: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците, включително и за горите по чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, които до момента на национализацията на горите-1947 г., са представлявали гора. Съответно със същия ДВ-бр. 6/2009 г. е публикувана приетата нова разпоредба на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, съгласно която "след изтичане на срока по ал. 4, държавата стопанисва и управлява поземлените имоти по ал. 1,които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите и до национализацията с Конституцията от 1947 г. са представлявали гори, както и залесените или самозалесилите се зем. земи, отразени в лесоустройствените проекти като горски фонд преди влизане на закона в сила. С цитираните нормативни разпоредби на първо място се регламентира и правото на държавата, освен това на общината върху част от останалите свободни земи, като същевременно се разпределя правото на стопанисване и управление върху останалите свободни след реституцията по ЗСПЗЗ и ЗВСЗГГФ земи, между общината и държавата. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 включва само останалите свободни след зем. реституция по реда на ЗСПЗЗ зем. земи-тези, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост стават общинска собственост, но е регламентирал в разпоредбата на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ изключение от това правило. Със специална разпоредба са определени предпоставките, при наличието на които, някои от тези земи стават държавна, а не общинска собственост. Разпоредбата обаче не изключва тези земи от земите по ал. 1,защото не регламентира, че те не се включват в описа по ал. 1, а напротив-препраща към този опис. Правото на собственост на държавата, при наличието на съответните предпоставки, ще се определя върху включените в този опис земи. Нормата е материалноправна и е относима към правото на собственост, тъй като определя предпоставките, при които то възниква за държавата. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ от комисията, се определят с чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Анализът му сочи на материалите, които ползва комисията-извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 и самата карта, до която се осигурява достъп на комисията, кадастрални карти и кадастрални регистри, ако има одобрени такива за землището. В протоколното решение се отбелязват имотите по чл. 19, ал. 1, както и дали същите са такива в съществуващи или възстановими реални граници или определяни с план за земеразделяне. Решението на комисията се одобрява от директора на ОДЗ със заповед, която подлежи на обжалване. Съдебният контрол естествено включва и решението на комисията, тъй като то е одобреното с обжалваната заповед. За да се определят рамките на съдебния контрол върху заповедта, респективно-решението на комисията, е необходимо да се прецени какви са правомощията на комисията, респективно-на административният орган при определянето на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правомощието на адм. орган е да определи свободните земи, останали след възстановяване на правата на бившите собственици и то съобразно данните за това, съгласно посочените в чл. 45в от ППЗСПЗЗ доказателства, от които те се извличат. В това производство комисията, както и адм. орган няма правомощие да извършва промени във влязлата в сила КВС, а решението му следва да е съобразено с нея. В това производство не може да се прекроява влязлата в сила КВС-не могат да се разместват границите на имотите, нито да се извършват поправки на явни фактически грешки, допуснати в КВС, тъй като е налице друг ред, по който те могат да се поправят. Включването на определен имот в изготвените карти се оспорва от заинтересуваните лица съгласно чл. 18д, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. В този аспект следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 26 от ППЗСПЗЗ и на чл. 18а от ППЗВСГЗГФ, регламентиращи компетентния орган и редът за преработване на влезлите в сила карти по двата закона. Съгласно чл. 26 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на зем. земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на Министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 18а от ППЗВСГЗГФ, влязлата в сила карта на възстановената собственост може да бъде преработена при явна фактическа грешка със заповед на Министъра на земеделието и храните. А редът за съставянето на КВС, нейното поддържане и изменение, се регламентира от Наредба № 49/2004 г. От друга страна недопустимо е да се засягат права на трети лица, придобили правото си на собственост в резултат на проведената реституция, тъй като при възстановяването на собствеността са ползвани влезлите в сила карти и тяхното изменение може да засегне тези придобити права. В това производство е недопустимо и да се разрешават спорове за материални права. Те, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ, се разрешават по общия исков ред. Дали правилно са били актувани или ще се актуват спорните земи като общинска собственост или държавата ще ги стопанисва и управлява, не е предмет на правния спор. Споровете за материални права, дори и когато възникват между държавата или общината, се разрешават по общия исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост, а не в съдебно-административното производство. Трети лица, които обосновават правния си интерес с твърдението, че са собственици на имота, неправилно включен като останал свободен след реституцията в описа по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да докажат същия с представяне на документи, легитимиращи ги като собственици. Правото на собственост следва да е установено, то не може да се установява в този процес. Административният съд не е компетентен и не е във възможностите му да разрешава споровете относно собствеността между държавата и общината и то не за един имот, а общо за имотите в землището на общината, включващо и землищата на съответните села, в този процес. Установяването на предпоставките, определящи правото на собственост се извършва от съда, разрешаващ споровете за собственост, т. е. от гражданския съд. КВС за землището е влязла в законна сила, ведно с регистъра на имотите към нея. Оспорването на заповедта на директора на ОДЗ-Габрово е относно имотите, които фигурират като гори по лесоустройствени проекти, за които се е твърдяло, че са включени неправилно към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът уважил част от оспорването. Но лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗВСГЗГФ са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Да се констатира нарушение допуснато от помощния орган въз основа на данни, за които няма задължение по закон да му бъдат предоставени и ползвани, е нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Експертизата е аргументирана със съществуващи лесоустройствени проекти, съставени след влизане в сила на ЗСПЗЗ, за който няма изискване по чл. 45в, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, да се предоставят на комисията. Същите не са относими към предмета на правния спор, към акта, предмет на обжалване, а са относими към други актове, които не са предмет на жалбата или касаят констатиране на факти, които са от значение за издаването на други актове. Предмет на жалбата не е нито влязлата в сила КВС, нито правото на собственост. Административният съд в това производство не отстранява допуснатите при изготвянето на влязлата в сила КВС правни и явни фактически грешки, нито е компетентен да разреши евентуалните спорове във връзка с възникващото след изтичането на 5-годишния срок по чл. 19, ал. 4 и след приключване на реституционния процес, право на собственост на общината или държавата върху останалите свободни, нереституирани земи. Преценката на съда в производството е дали комисията правилно, в съответствие с влязлата в сила КВС и данните за възстановената собственост, е определила земята, останала свободна след възстановяването на правата на бившите собственици. Неоснователно съдът не е съобразил данните по влязлата в сила КВС. Доколкото комисията констатира някакви грешки във фактите, които са относими към издаването на последващи актове, то тези констатации в решението на комисията от своя страна не представляват индивидуален административен акт, защото констативният индивидуален административен акт констатира вече придобити права или възникнали задължения, а не факти. Констатирането на правото на собственост се извършва с актовете за държавна или общинска собственост, констатираните фактически грешки при изработването на влязлата в сила КВС също се отстраняват по друг ред и от друг орган. Основателността на касационната жалба се установява и от представените в настоящото производство писмени доказателства. Това налага отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и решаване спора по същество. Процесната заповед в посочената част е издадена от компетентния орган и в съответствие с материалноправните и процедурни разпоредби към момента на издаването и, съобразена е с влязлата в сила КВС, в процеса не се е установило обратното, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,