Определение № 2543 от 09.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 51/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. П. срещу разпореждане № 6642 от 07.11.2025 г. по в. гр. д. № 1120/2025 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист, в който изрично да бъде посочено, че на основание чл. 382, ал. 3, изр. 2 КЗ ищецът Д. Й. П. има право да образува и води изпълнително дело за събиране в полза на „Банка ДСК“ АД на сумите по изпълнителния лист. Частният жалбоподател излага доводи, че като е отхвърлил молбата му за издаване на изпълнителен лист с посоченото съдържание Варненски окръжен съд го е лишил от възможността да упражни признати му с постановеното решение на въззивния съд права на процесуален субституент на банката кредитор. Сочи, че издаденият изпълнителен лист легитимира като взискател само банката, но тя не предприема действия по принудителното събиране на присъдените й с решението на въззивния съд главница и лихви. Твърди, че частните съдебни изпълнители отказват да образуват изпълнително дело въз основа на издадения от съда изпълнителен лист. Поради това изразява становище, че обстоятелството, че е процесуален субституент, имащ правото да образува и води изпълнителен процес за събиране в полза на банката кредитор на присъденото, следва да бъде отразено в изпълнителния лист. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Г. Животозастраховане“ ЕАД е депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна. Задължителният необходим другар на жалбоподателя- конституираното като съищец „Банка ДСК“ АД не е депозирал отговор на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 1120/2025 г. на Варненски окръжен съд, ГО е приключило с решение № 1009 от 10.10.2025 г., с което след отмяна на решение № 4333 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 5300/2023 г. на Варненски районен съд „Г. Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Банка ДСК“ АД, по предявения иск от Й. П. И., починал на 04.05.2023 г. и заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от наследника си Д. Й. П., сумата от 9 189, 09 лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ АД, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за кредит експресо № 870105748850, сключен между „Експресбанк“ АД и П. Й. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 15.12.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 382, ал. 3, изр. 2 КЗ. Със същото решение е прогласена за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 14 от Общите условия по застраховката. С молба по чл. 405 ГПК от 23.10.2025 г. Д. Й. П. е поискал, с оглед продължаващото бездействие на „Банка ДСК“ АД, да бъде издаден изпълнителен лист за вземането на банката по въззивното решение. С разпореждане № 6347 от 24.10.2025 г. въззивният съд се е произнесъл по молбата на Д. П., като е постановил на молителя, в качеството на процесуален субституент, да се издаде изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото подлежащо на принудително изпълнение решение за присъдената в полза на „Банка ДСК“ АД сума от 9 189, 09 лв., ведно със законната лихва. С молба от 06.11.2025 г. Д. П. е поискал да му бъде издаден нов изпълнителен лист, тъй като в издадения му такъв е допусната грешка – отразено е, че изпълнителният лист се издава на „Банка ДСК“ АД. Искането, отправено до въззивния съд, е в изпълнителния лист да бъде изрично посочено, че на основание чл. 382, ал. 3, изр. 2 КЗ ищецът Д. П. има право да образува и води изпълнително дело за събиране в полза на банката на присъдените по изпълнителния лист суми, както и че присъдените главница и лихви трябва да бъдат преведени по сметка на банката кредитор „Банка ДСК“ АД. За да отхвърли последната молба с обжалваното разпореждане, въззивният съд е посочил, че вече издаденият по молба на Д. П. изпълнителен лист възпроизвежда съдържанието на изпълнителното основание, като ясно са отразени длъжникът и кредиторът, в чиято полза е присъдена сумата заедно със законни лихви. Изтъкнал е, че липсва основание в изпълнителния лист да се обективират изрично правата на ищеца, произтичащи от нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ, като в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени легитимацията на сезиращия го взискател, обоснована с конкретна разпоредба. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК влезлите в сила решения и осъдителните решения на въззивния съд са изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист - чл. 405, ал. 1, изр. 1 ГПК. Изпълнително основание представляват и въззивните решения, с които се потвърждават осъдителни решения на първоинстанционните съдилища. По силата на чл. 405, ал. 1 и чл. 406, ал. 1 ГПК сезираният с писмена молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на някой от актовете по чл. 404 ГПК съд извършва проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Проверката цели да се установи дали правото на принудително изпълнение е възникнало, в полза на кого, спрямо кого и за какво съществува изпълняемо право, като изпълнителният лист се издава в съответствие с диспозитива на постановеното решение. С издаването на изпълнителен лист съдът разрешава принудителното изпълнение и в този смисъл изпълнителният лист е условие за допустимост на изпълнителния процес. Изпълнителният лист очертава спрямо изпълнителния орган предметните и личните предели на принудителното изпълнение. По силата на чл. 426, ал. 1 ГПК принудителното изпълнение се осъществява от съдебния изпълнител и започва по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Процесуалната субституция е уредена в Общите правила на ГПК – чл. 26, ал. 4 ГПК, които са приложими както в исковото, така и в изпълнителното производство. Допустимо е действия по събиране на вземането в изпълнителното производство да се осъществяват от процесуален субституент, като в изпълнителното производство, аналогично на исковия процес, като страна следва да участва и титулярят на материалното право, в чийто патримониум, респ. интерес се осъществява изпълнителното производство. Материалноправната разпоредба на чл. 134 ЗЗД, уреждаща основание и за процесуална субституция в исковото производство, предвижда като упражнимо не само право на предявяване на иск, но и действие в защита имуществените права на лицето, чието чуждо право има интерес да брани субституентът. Издаването на изпълнителен лист по молба на процесуален субституент въз основа на съдебното решение, постановено по водения от субституента иск за защита на чуждо право, има правните последици на овластяване от съда, аналогично на чл. 134, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е определение № 507 от 26.06.2014 г. по ч. т. д. № 1103/2014 г. на ВКС, I т. о., даденото в което разрешение се споделя от настоящия състав. В случая в съответствие с процесуалното качество на ищеца процесуален субституент Д. П., предявяващ правата на конституираното като съищец „Банка ДСК“ АД, въззивното решение присъжда вземането в полза на банката. По молба на процесуалния субституент съдът е постановил да му бъде издаден изпълнителен лист, който съответства на диспозитива на постановеното решение и в който изрично е отразено, че се касае до присъждане на исковата сума на основание чл. 382, ал. 3, изр. 2 КЗ по иск на Й. П. И., на чието място на основание чл. 227 е конституиран Д. Й. П.. В този смисъл са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че с вече издадения му изпълнителен лист не се признават правата му на процесуален субституент и се прави невъзможно извършването на действия по събиране на вземането в изпълнителното производство от негово име в качеството на процесуален субституент в полза на банката кредитор. Що се отнася до отказите на ЧСИ да образуват изпълнително производство по искане на частния жалбоподател въз основа на издадения му изпълнителен лист за вземането на титуляря „Банка ДСК“ АД, то по начало защитата срещу тях се осъществява чрез обжалването им на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай, обаче, следва да бъде съобразено, че на основание чл. 282 ГПК с определение № 3154 от 10.11.2025 г. по ч. т. д. № 2261/2025 г. на Върховен касационен съд е постановено спиране на изпълнението на въззивното решение. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК, независимо че не препятства издаването на изпълнителен лист, се явява пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия. По изложените съображения разпореждането на въззивния съд в атакуваната от частния жалбоподател част като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение