Определение № 1114 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. Ж. П.-Р., чрез пълномощника адв.В. Н., с искане за допълване на определение № 148 от 15.01.2024г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителката разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата В. Г. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на молителката, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението № 148/15.01.2024г. по гр.дело №1642/2023г. съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 1317 от 07.11.2022г. по въззивно гр.дело № 3821/2020г. на Софийския апелативен съд. В определението на ВКС липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответницата по касация-настоящ молител, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023г., за процесуално представителство в касационното производство ответникът по касация-В. Ж. П.-Р. е договорила с адв.В.Н., представляващ я пред ВКС, възнаграждение в размер 17 000 лева. Адвокатският хонорар е платен по банков път на 06.02.2023г., като това обстоятелство се установява от представеното преводно нареждане. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК е основателна. Доколкото в случая от касаторката В. И. не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определянето размера на дължимите на молителката разноски съдът съобразява единствено реално направените такива (т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС) за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер 17 000 лева. Предвид това молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,