Определение № 50023 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2954/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Г.-Д., съдържаща се в частната жалба с вх. № 508339/17.10.2022г., с искане да бъде изменено определение № 50171/04.10.2022г. по гр. дело №2954/2022г. на ІV ГО на ВКС в частта за разноските-да бъде намален размерът на възложените в тежест на Г. разноски 100 лева-присъдено в полза на КЧСИ юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Камарата на ЧСИ не взема становище по искането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по гр.дело № 2954/2022г. по описа на ІV ГО на ВКС е било образувано по подадени от М. Г. две частни жалби против решение № 6 от протокол № 238/16.02.2022г. на Съвета на КЧСИ и против решение № 35 от протокол № 240/15.04.2022г. на Съвета на КЧСИ. Ответникът по частните жалби - КЧСИ, представляван от юрсиконсулт, е представил в срок отговори на жалбите, с които оспорва същите като недопустими и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание по делото процесуалния представител на КЧСИ поддържа становището си. С определението от 04.10.2022г., чието изменение се иска, настоящият състав на ВКС е оставил без разглеждане жалбите на М. Г.. Съобразно това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът КЧСИ е имал право на разноски. Такива са претендирани от него, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и ВКС се е произнесъл по направеното от пълномощника на КЧСИ искане за присъждането им, осъждайки частната жалбоподателка да плати в полза на КЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение не е свързано с уговорен между юрисконсулта и работодателя му (представлявана страна по делото) хонорар за процесуално представителство, нито с реално заплащане на такъв. В случая, след като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 1 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, отчитайки и извършените от юрисконсулта процесуални действия-изготвяне на два отговора на частните жалби и явяване в проведеното открито съдебно заседания, настоящият състав на ВКС намира, че не следва да бъде намаляван размерът на присъденото в полза на КЧСИ с определението № 50171 от 04.10.2022г. юрисконсултското възнаграждение. Предвид това молбата на М. Г. за изменение на определението от 04.10.2022г. в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО