Определение № 539 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. М. срещу определение № 157/09.04.2025 г. по въззивно гр. д. № 304/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 174/09.10.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците по жалбата С. Г. И., Д. Р. И. и М. Т. И. оспорват същата и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Производството пред втората инстанция е образувано по въззивна жалба на Д. М. срещу първоинстанционното решение, с което искът му по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение № 174/09.10.2024 г. по въззивно гр. д. № 304/2024 г. решението на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 6654/2019 г. е отменено и предварителният договор е обявен за окончателен, като с оглед изхода на производството решаващият съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца Д. С. М. сторените от него разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 11 547, 60 лв. /за адвокат и ДТ, без заплатената такса за пазарна оценка в размер на 360 лв./ съобразно притежаваните от тях права, а именно 5 773, 80 лв. С. Г. И. и по 2 886, 90 лв. Д. Р. И. и М. Т. И.. С молба вх. № 10174/12.12.2024 г., подадена от Д. С. М. е направено искане за изменение на решение № 174/09.10.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 304/2024 г. на Пловдивския апелативен съд в частта му за съдебните разноски. С определение № 157/09.04.2025 г., съдът е оставил молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК без разглеждане като недопустима. Приел е, че с решението си се е произнесъл по съдебните разноски, поради което не се дължи допълване на решението, а искането за изменението му е недопустимо, тъй като по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК. Посочил е, че въпреки отразеното в протокола от проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание изявление на пълномощника на въззивника, че представя списък на разноските, такъв в действителност не бил представен, а освен това в кориците на делото не били представени и писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 9 554 лв. С молба вх. № 4148/16.05.2025 г., подадена от Д. С. М. е направено искане за откриване на процедура за възстановяване на представения от въззивника в проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание списък с разноските, ведно с приложените към него доказателства за извършването им. Жалбоподателят твърди, че списъкът по чл. 80 ГПК е представен пред второинстанционния съд, но е бил изгубен или унищожен. С молбата е представен въпросният списък за разноските и приложенията към него. Съставен е от съдебния администратор при Пловдивския апелативен съд акт по чл. 94, ал. 5 от Правилника за администрацията на съдилищата /ПАС/, с който се констатира липсата на документите. Със заповед № РД 114/21.05.2025 г. на председателя на Пловдивския апелативен съд е наредено да бъдат възстановени изгубените съдебни документи по въззивно гр. д. № 304/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд: списък за разноски по чл. 80 ГПК, договор за правни услуги от 02.02.2024 г., 7 бр. фактури и 7 бр. разписки. С протоколно определение от 16.07.2025 г., Пловдивският апелативен съд е възстановил на осн. чл. 94, ал. 3 ПАС следните документи: списък за разноски по чл. 80 ГПК, договор за правни услуги от 02.02.2024 г., фактури № [ЕГН]/09.02.2024 г., разписка от 09.02.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/21.03.2024 г., разписка от 21.03.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/10.04.2024 г., разписка от 10.04.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/08.05.2024 г., разписка от 08.05.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/11.07.2024 г., разписка от 11.07.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/07.08.2024 г., Разписка от 07.08.2024 г. от И. Л. Д., фактури № [ЕГН]/12.09.2024 г., разписка от 12.09.2024 г. от И. Л. Д.. Така постановеното на 16.07.2025 г. в открито съдебно заседание определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения: Като се има предвид гореизложеното относно проведеното производство за възстановяване на изгубени съдебни документи, по отношение на разноските на ищцовата страна се установява, че пред въззивната инстанция е представен списък за направените разноски в проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание. Ето защо, изводът на въззивния съд за недопустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта на разноските по съображения за липса на представен списък по чл. 80 ГПК, се явява неправилен. Поради изложеното определението следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по молбата на Д. С. М. за изменение на решението по въззивно гр. д. № 304/2024 г. в частта за разноските. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение