Определение № 3092 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 258/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№16974/08.10.24г. на ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, с която е поискано съдът да допълни постановеното по делото определение №2538/03.10.2024г., като му присъди направените от дружеството разноски за производството пред ВКС в размер на 19 200 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Препис от молбата е връчен на насрещните по нея страни М. И. М. и Р. А. М., които не са се ангажирали със становище по направеното в нея искане. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима. Разгледана по същество, е основателна. Видно от данните по делото, производството пред Върховен касационен съд е било образувано по касационна жалба на М. И. М. и Р. А. М. срещу въззивното решение по в.т.д.№422/23г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Шуменски окръжен съд по т.д.№90/22г., с което предявените от тях искове са отхвърлени. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, депозиран чрез упълномощения от дружеството адвокат Т. Т., като със същия е поискано с произнасянето си съдът да му присъди направените разноски, представляващи заплатено на процесуалния му представител възнаграждение. Допълнително към отговора са приложени списък на разноските, фактура за начислена за плащане от ЗАД „ОЗК застраховане“ АД в полза на АД“Х.,Т. и И.“ /преупълномощило адв.Т./ сума в размер на 19 200 лв. с основание „изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство“ и платежно нареждане за превод на сумата по сметката на адвокатското дружество, от които се установява,че за посочените във фактурата услуги е уговорена и платена като възнаграждение на процесуалния представител сумата 19 200 лв. с ДДС. При постановяването на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ЗАД „ОЗК застраховане“ за разноски. Този процесуален пропуск подлежи на отстраняване с настоящото определение по реда на чл.248 ГПК. Доколкото изходът пред настоящия състав е в полза на молителя и са налице данни за реално понесени от него разноски, видно от посоченото по-горе, следва да се приеме,че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на искането, но само частично. Платеният размер на адвокатско възнаграждение включва както изготвянето на отговор на касационна жалба, така и процесуално представителство по делото. Тъй като делото е приключило пред касационната инстанция с първата фаза от касационното производство, настоящият състав приема,че на възстановяване в полза на страната подлежат само Ѕ от направените разноски /тези за изготвянето и представянето на отговор на касационната жалба/. С оглед това определението следва да бъде допълнено, като касаторите бъдат осъдени да платят на насрещната страна сума за разноски в размер на 9 600 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение