Определение № 6438 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административен съд София – град (АССГ), кой е компетентният съд да разгледа жалба на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Сдружение „Балканка“ срещу заповед № РД-542/30.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите. „Асоциация на парковете в България“ и Сдружение „Балканка“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) с посочената жалба. С определение № 11097 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10240/2025 г., тричленен състав на ВАС, шесто отделение, позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и на тълкуването на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията на Република България (КРБ), дадено с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд (КС) по конст. дело № 13/2017 г. е приел, че делото е подсъдно на Административен съд София – град. С определение № 17176/05.05.2026 г. по адм. дело № 11698/2025 г. Административен съд София – град е приел, че при издаване на посоченото разрешение министърът на околната среда и водите е упражнявал изричните си пълномощия по осъществяване на политиката по опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на природата, поради което, като се е позовал на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, е намерил, че делото следва да бъде разгледано от тричленен състав на ВАС, и на основание чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 от АПК е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на родовата подсъдност, приема следното: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 от КРБ Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението, както е констатирал и тричленният състав на ВАС, е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Според настоящия състав, процесната заповед на министъра на околната среда и водите представлява административен акт, но няма данни редуцирането на територията на Природен парк „Сините камъни“ да е израз на политическата концепция за управление на настоящия или на предходния министър на околната среда и водите. По тази причина не е необходимо да се изследва обстоятелството дали при издаването й министърът е упражнил свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на околната среда и водите. По изложените съображения спорът е родово подсъден като първа инстанция на административния съд. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4, предл. второ и ал. 8 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия