Решение № 904 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2025 г.

Производството е по чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 05.01.2026 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за тълкуване на Решение №12417/03.12.2025 г., постановено по адм. дело №8011/2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което съдът обявява нищожността на решение по т.1.4 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол №27/30.07.2025 г., с което Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, А. К. Т. - прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура и изпраща делото като преписка на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет за ново произнасяне по подаденото заявление на А. К. Т. от гр. Монтана с вх. № ВСС-718/15.01.2024 г. във връзка с проведен конкурс за заемане на длъжност "прокурор" във Върховна административна прокуратура, обявен с ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., в едномесечен срок, определен по чл. 174 АПК, считано от датата на получаването й, при съобразяване с мотивите на настоящето решение по тълкуване и приложението на закона. Искателят счита, че Решение №12417/03.12.2025 г., постановено по адм. дело №8011/2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е неясно по отношение на свободните длъжности “прокурор“ във Върховната административна прокуратура и предвид задължението на Прокурорската колегия да го изпълни съобразно мотивите на решението, чието тълкуване се иска, намира, че е необходимо произнасяне на съда на основание чл. 251, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът по искането – А. К. Т., твърди, че същото е неоснователно и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, шесто отделение, приема искането за тълкуване на Решение №12417/03.12.2025 г., постановено по адм. дело №8011/2025 г. на Върховния административен съд, за допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането съдът установи, че в рамките на деветмесечния срок по чл.193 ал.6 ЗСВ административният орган - ПК на ВСС при осъществяването на правомощията си по време на динамичния фактически състав по реализиране на конкурсната процедура, е длъжна да следи за новоосвободени щатни бройки за длъжността прокурор/следовател в съответния орган на съдебната власт и да покани служебно при наличието на подобен вид щатна бройка следващия по ред в класирането за заемане на длъжността по реда на чл.193 ал. 6 ЗСВ. В разпоредбите на чл. 193, ал. 6 и ал. 7 ЗСВ са посочени материалноправните предпоставки за назначаване на съответната магистратска длъжност по този ред. Съгласно тези норми в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00". Срокът започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от евентуална последваща отмяна на същото при обжалване. В случая и спрямо жалбоподателя срокът е започнал да тече на 06.12.2023 г. и е изтекъл на 06.09.2024 г. По делото е установено наличие на свободни длъжности „прокурор във Върховна прокуратура“, поради закриването на ВАП. Този извод следва от представените извлечения от протоколи от заседания на ПК на ВСС. Също така по делото няма данни ПК на ВСС да е процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Настоящият състав на Върховния административен съд, позовавайки се на мотивите и диспозитива на Решение №7084/25.06.2025 г. по адм. дело №3072/2024 г. по описа на Върховен административен съд, е достигнал до извод, че при новото разглеждане на заявлението на Т. ПК на ВСС, като е приела, че е изтекъл срокът по чл. 193, ал. 6 ЗСВ по отношение на жалбоподателката и не я е назначила на заявената от нея длъжност – "прокурор" във Върховна прокуратура, е постановила нищожен административен акт, предвид наличие на основанието, посочено в чл. 177, ал. 2 АПК. По тези съображения, за да се отстрани нежеланата привидност, че процесният акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 АПК, което е наложило с оглед правомощията, които има съдебния състав на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган - ПК на ВСС, който трябва на основание чл. 174 АПК да издаде административен акт в едномесечен срок от получаването й, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото съдебно решение, тъй като за А. К. Т. са налице всички материалноправни основания на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да бъде назначена на заявената от нея длъжност – „прокурор“ във Върховна прокуратура. Ето защо, с така постановеното първоинстанционно решение ясно и еднозначно е изразена волята на състава на Върховния административен съд- при прогласяване на нищожността на обжалвания административен акт делото да се върне като преписка на органа, който го е издал – Прокурорска колегия на висш съдебен съвет, за ново произнасяне по подаденото заявление на А. К. Т. от гр. Монтана с вх. № ВСС-718/15.01.2024 г. във връзка с проведен конкурс за заемане на длъжност "прокурор" във Върховна административна прокуратура, обявен с ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., в едномесечен срок, определен по чл. 174 АПК, считано от датата на получаването й, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, чието тълкуване се иска. В процесното решение, което се тълкува, се съдържат подробни съображения, че по отношение на А. К. Т. са налице всички материалноправни основания на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, поради което да бъде назначена на заявената от нея длъжност – „прокурор“ във Върховна прокуратура. От горното е видно, че постановеното по делото решение е ясно и не се нуждае от тълкуване досежно посочения в молбата въпрос, от което следва извод за неоснователност на подаденото искане на ПК на ВСС. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, шесто отделение