Определение № 5838 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2025 г.

Постъпила е частна жалба от В. Г. Г. от гр.София, чрез адв. Стоева, срещу Определение №13571 от 17.04.2025г. по адм. дело №3612/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждана жалбата на Г. срещу издадените от Министъра на здравеопазването: Протокол на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ЕАД със седалище в гр.София №РД-16-68 от 27.03.2025г., с което лицето е освободено като член на съвета на директорите на едноличното държавно акционерно дружество, както и Протокол на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ЕАД със седалище в гр.София №РД-16-69 от 27.03.2025г., с което на негово място е назначена Д. А. М.. В частната касационна жалба се излагат основания за неправилност на изводите на първоинстанционния съдия, респ. се настоява да отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия. Претендират се и разноски. Ответникът – Министърът на здравеопазването, счита частната жалба за неоснователна, а атакуваното с нея съдебно определение, за правилно. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. С определение от 17.04.2025г. първостепенният съд е приел подадената от Г. жалба срещу посочените два протокола за процесуално недопустима и е прекратил съдебното производство по нея, като е счел от една страна, че Министърът на здравеопазването е действал не като административен орган при подписване на двата протокола, а като орган на управление на едно търговско дружество, а от друга, че органите, в чийто персонален субстрат се допускат промените, поначало не са административни органи по см. на §1, т.1 от ДР на АПК. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя посочените изводи. Съгласно дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон са публични предприятия, поради което приложими за тях е и правилото на чл. 21, ал. 1 и сл. от ЗПП, според което "Всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс". В тази връзка първоинстанционният съд в мотивите си е формирал изводи, че от анализа на нормативната уредба, не можело да се обоснове извод, че същата създава административно правоотношение, респ. че актовете, издавани в нея, имат характер на индивидуални административни актове по см. на чл. 21 АПК. Настоящия съдебен състав счита, че в светлината на новата уредба, дадена със ЗПП, е формирана актуална практика на ВАС по приложението на ЗПП, с която се приема, че при провеждане на конкурсната процедура по назначаването, респ. по освобождаването на членовете на управление и контрол на публичните предприятия възниква административно правоотношение. То се характеризира с това, че от една страна на правоотношението като негов субект е държавен или общински орган, а от другата страна обикновено гражданин, като и двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени. Това не са гражданскоправни отношения, тъй като Министърът осъществява свои властнически правомощия, свързани с процедурата по назначаване или освобождаване, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, носещ публична власт, която включва и функцията – да упражнява правата на собственост на държавата (като публичноправен субект). В този смисъл посочените процедури по ЗПП са едно целесъобразно, но и законосъобразно, средство за постигане на основната цел на това законодателство, заложена в чл. 1 от закона и свързана с оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление. Необходимостта от контрол върху решенията, свързани с държавната и общинска собствености, които трябва да се управлява в интерес на цялото население, съобразно разпоредбите на законите, вкл. и с грижата на добър стопанин, e наложила учредяването на специална компетентност на административните съдилища, които в предвидените от закона случаи могат да се произнасят и по оспорванията на актове, които съдържат волеизявления дори имащи и определен гражданскоправен характер (така напр. Определение № 11223 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2022 г., III о. ). В случая е налице един сложен хетерогенен фактически състав по възникване на правната връзка (от конкурс) за длъжността "член на съвета на директорите на търговското дружество, което включва сукцесивното (последователно) осъществяването на различните негово елементи, от които на първо място е административният, свързан с упражняване на правата на Министъра на здравеопазването за освободи предсрочно, да замести временно овакантеното място, а последващо и да обяви, проведе и приключи конкурсна процедура по чл. 21 и сл. от ЗПП. Именно защото императива налага спазване на стандартите за добро корпоративно управление, вкл. и тези, посочени в "Насоките на ОИСР", касателно публичните предприятия, то допустимо е извършване на контрол за законосъобразност от съда на актове, приключващи едни такива производства. В случая този извод се подкрепя дори и невъзможността за някакъв контрол върху това производство, осъществен било от длъжностните лица в Агенция по вписванията (които извършват само контрол от външна страна), нито за евентуална защита на засегнатите лица по реда на ТЗ или дори при наличие на специален закон, по силата на който е създаден публичният търговец. Или следва да се обобщи, че в случая Министърът на здравеопазването с цитираните два свои протокола, е осъществил и свои властнически правомощия, тъй като извършил действия, свързани от позиция на вертикална зависимост спрямо назначаваните лица, които действия засягат пряко техния интерес. Консеквентно това обосновава и извода, че споровете, които възникват между страните на тези административните правоотношения относно съдържанието и обсега на действие на включените в тях права и задължения и/или засягане на законни интереси, следва да се решават по съдебен ред от административен съд(така Определение №151 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. №11380/2024 г., VI о.; Определение № 11338 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10485/2023 г., VI о.; Определение № 7986 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 6252/2023 г., VI о., Определение № 7700 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2023 г., VI о. и цитираните в него други актове на касационната инстанция). В случая и с оглед тези разсъждения, не може да се сподели тезата на първостепенния съд, че в случая е налице само гражданско (търговско) правно волеизявление на органа, упражняващ правата на собственика в едно държавно предприятие. При това положение обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на Административен съд – София град за продължаване на дължимите процесуални действия по подадената жалба Г.. По разноските. Министерство на здравеопазването следва да заплати на частния жалбоподател сумата от 30 лева разноски за платената ДТ. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение