Определение № 709 от 06.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 252/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на кредитора „Джи Анд Ай“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд. При извършената служебна проверка съдът намери частната жалба за недопустима. Въззивното производство пред САС е било образувано по жалби срещу определение на ОС - Видин, с което по реда на чл. 729 ТЗ е одобрена частична сметка за разпределение. Жалбите са били подадени от несъстоятелния длъжник „Александър Принт“ ЕООД и от кредитора „Колтън Венчърс ЛП“, впоследствие заместен в производството по несъстоятелност от „БулМар Пъблишинг“ ЕООД. С обжалваното определение САС е оставил жалбите без разглеждане поради липсата на предмет на обжалване - доколкото с последващо необжалвано определение по реда на чл. 253 ГПК съдът по несъстоятелността сам е отменил определението за одобряване на сметката. По отношение на подадената от кредитора жалба е изтъкнал като основание за недопустимост и липсата на подадено от този кредитор възражение срещу сметката по чл. 728 ТЗ. Жалбоподателят в настоящото производство „Джи Анд Ай“ ЕООД не е легитимиран да обжалва така постановеното определение. В производството по несъстоятелност същият се явява ипотекарен кредитор по чл. 717н ТЗ и същевременно купувач на ипотекирания имот, а в производството пред САС - ответник по приетите за недопустими жалби, поради което за него не е налице правен интерес да обжалва прекратяването на производството по тези жалби. Неоснователни са доводите в частната жалба, че интересът на жалбоподателя се изразява в стабилизирането на сметката за разпределение чрез разглеждането на жалбите по същество, доколкото за стабилитета на съдебния акт е без значение дали настъпва като последица от потвърждаване от горна инстанция, от неподаване на жалба или от прекратяване на производството по подадена жалба. С тези мотиви съдът