Определение № 60436 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2385/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Парапир сервиз“ ООД срещу разпореждане №240 от 26.07.2021 г. по в.т.д.№178/2021 г. на АС Велико Търново, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ въз основа на невлязлото в сила решение №179 от 16.07.2021 г. по същото дело. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, като се посочва, че изпълнението на въззивното решение е спряно от ВКС с определение №397 от 26.07.2021 г. по ч.т.д.№1589/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Ответникът по жалбата А. К. И. в качеството й на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ заявява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че решението му е осъдително, същото не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение на основание чл.404, т.1, пр.2 от ГПК, респективно следва да бъде издаден изпълнителен лист. Разпореждането е правилно. Целта на производството по чл.282 от ГПК е предоставяне на защита на ответника срещу предвиденото в разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК предварително изпълнение на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд, като правните последици на определението на ВКС се изчерпват с предвидената в чл.432, т.4, пр.1 от ГПК временна забрана за извършване на действия по принудително изпълнение на решението /до настъпване на основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство/, с която съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази. Посочените правни последици са напълно съвместими с тези на разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК, като при наличие предпоставките за издаване на изпълнителен лист, такъв следва да бъде издаден, независимо от произнасянето на касационната инстанция в производство по чл.282 от ГПК. Спирането на изпълнението по посочения ред е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не се намира във функционална зависимост от издаването на изпълнителния лист, респективно възможността такъв да бъде издаден не е предопределена от липсата на определение за спиране изпълнението. Дължимата от съда проверка по чл.406, ал.1 от ГПК се основава на редовността на акта по чл.404, т.1 от ГПК и удостовереното с него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като законът не вменява в задължение на съда проверка на други обстоятелства, включително дали има постановено спиране или подадена молба за това от ответника. В този смисъл производството по чл.282 от ГПК, приключило с определение за спиране на изпълнението ограничава само възможността за извършване на действия по изпълнение на присъденото вземане по осъдителното решение, но не и възможността да бъде издаден изпълнителен лист. С оглед изложеното разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,