Решение № 5220 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2014 г.

Решение № 5220 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Г. десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от М. С. М. срещу заповед № РД-46-1 от 5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министър на земеделието и храните. Заповедта е оспорена като нищожен административен акт, с твърдение, че с нея се разрешава продажба на земя - частна държавна собственост за имот, който не съществува. Твърди се, че имот с индивидуализация парцел 28а с площ от 1130 кв. м. не съществува в стопанския двор на бившето ТКЗС с. П.. Поради липсва на предмет на разпоредителното действие на оспорената заповед, оспорващата страна прави искане за прогласяване на нищожност на административния акт. Ответникът - министъра на земеделието и храните, представляван в производството от юрк. П., излага доводи за недопустимост на производството по оспорване, поради недоказан правен интерес от оспорването. Алтернативно изразява становище за неоснователност на оспорването, поради което прави искане жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Г. М. Ч., представляван в производството от адв. П., изразява становище за неоснователност на оспорването. Твърди, че към момента на издаване на оспорената заповед за стопанския двор на бившето ТКЗС е приложим парцеларен план по който е индивидуализиран имота в заповедта. С оспорената заповед е разпоредена продажба на имот - частна държавна собственост, който е индивидуализиран съобразно приложим към този момент план. С оглед на тези доводи прави искане за отхвърляне на оспорването. Настоящият състав намира, че разглеждането на оспорването с искане за прогласяване на нищожност на индивидуален административен акт е допустимо. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като с последваща разпоредителна сделка, извършена на основание заповед № РД-46-6 от 2.01.2002 г. на министъра на земеделието и горите, е придобил земеделски земи, съставляващи части от стопанския двор на с. П.. За част от тези придобити имоти е разпоредена продажба с оспорената заповед, поради което жалбоподателят има правен интерес от оспорването. В производството пред Върховния административен съд, с молба от 16.01.2015 г., жалбоподателят изрично заявява, че не поддържа предявен установителен иск и иска за прогласяване на нищожност на договора за продажба, сключен на основание оспорената заповед. Поддържа се единствено оспорването с искане за прогласяване на нищожност на заповед № РД 46-1 от 5.01.2000 г. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заповед № РД-46-1 от 5.01.2000 г. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е разрешил да се извърши продажба на 1130 кв. м. земя - частна държавна собственост - негодна за земеделско ползване, съставляваща парцел 28а от стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. на Г. М. Ч.. Със заповедта е определена цената на имота, предмет на разпореждане. На основание тази заповед на 16.01.2001 г. е сключен договор за продажба № РД-50-20, с който е прехвърлена собствеността на недвижим имот: земя частна държавна собственост, представляваща парцел 28а с площ от 1130 кв. м., намиращ се в стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. при цена на имота 525,45 лв. Договорът е вписан в службата по вписвания в РС С. З. на 5.06.2001 г. Със заповед № РД-46-6 от 2.01.2002 г. на министъра на земеделието и горите е разрешено да се извърши замяна на земя - частна държавна собственост, съставляваща парцели 28, 29, 31 и 34 от масив 45 и 700 и 702 от масив 47 по парцеларния план на стопанския двор на бившето ТКЗС с. П.. На основание тази заповед на 8.01.2002 г. е сключен договор за замяна, по силата на който министерството на земеделието и горите е отстъпило право на собственост на М. С. М. на следните земи - частна държавна собственост, а именно имот с № 045031 с площ от 4,766 дка; имот с № 0450029 с площ от 5,970 дка и имот с № 0450028 с площ от 11, 708 дка, всички с идентификатор по парцеларния план на стопанския двор на бившето ТКЗС с. П.. Договора е вписан в РС С. З. на 9.01.2002 г. Представена е и скица № Ф00360 от 23.02.2002 г. на имот с № 045028 в землището н с. П., от която е видно, че на основание договор за замяна имотът е записан със собственик М. С. М. и е с площ от 10,612 дка. В описаните граници е посочен имот с № 045037 със собственик Г. М. Ч.. С оглед доводите на нищожност на оспорената заповед относими към спора са и следните факти: През 1998 г. е допусната частична преработка на парцеларния план на стопанския двор на бившето ТКЗС с. П., като видно от скицата проект от имот 28 с площ от 11,700 дка е отделен нов парцел с № 28а с площ от 1130 кв. м., като по този начин площта на имот 28 става 10,570 дка. Издадена е скица, на която е отразен имот № 28а с площ от 1130 кв. м. при граници север п. 17 и 23, запад п. 18, изток п. 28 и юг п. 28. Видно от удостоверение изх. № 1592 от 14.06.2001 г. на Поземлена комисия С. З. имот с кадастрален № 045037 в землището на с. П. с площ от 1,096 дка е идентичен с парцел 28а по парцеларния план на стопански двор в с. П.. О. О. служба по земеделие С. З. е представена история на процедирания имот, от която е видно, че имот № 045037 е обединен с имот 045017 - собственост на Г. Ч. и е образуван имот под нов № 045038. След обединяването на двата имота партидата на имот № 045037 е закрита. Представени са извлечение от закритите партиди, както и скиците приложими към отреждането. От оспорващата страна е представен протокол от 11.07.2001 г., за който се твърди, че е установява действителното състояние на свободни парцели в стопанския двор на с. П., но настоящият състав счита, че този протокол няма характер на официален удостоверителен документ, още повече, че в състава на комисията не е включен представител на местно компетентната поземлена комисия - ПК С. З.. Към протокола не са приложени актуални скици на имотите, за които се твърди, че е извършен оглед, поради което отразените констатации не оборват данните по представените официални удостоверителни документи. При така установените факти, настоящият състав счете, че оспорването е неоснователно. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция, земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се стопанисват от министъра на земеделието и горите, който разпорежда извършване на действия по управлението и разпореждането с тези имоти. В изпълнение на възложените му правомощия министърът е разрешил извършване на разпоредителна сделка - продажба на земя - частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване в стопанския двор на бивши ТКЗС с. П. - организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена в предписаната писмена форма и съдържа всички необходими реквизити - индивидуализация на имота, предмет на разпореждане, лицето в чиято полза е разрешена продажбата, както и цената на имота. Оспорващата страна твърди, че оспорената заповед е нищожен административен акт, тъй като с нея се разрешава извършване на разпореждане с имот, който не съществува, тъй като към момента на издаване на заповедта няма скица, която да определя границите на имота, а такива не са описани в заповедта, няма представени доказателства за оценка, както и документ за собственост. Настоящият състав прецени тези доводи като неоснователни. По делото са представени писмени доказателства - проект за изменение на парцеларен план стопанския двор на бившето ТКЗС с. П., както и заверена скица на имот с № 28а по парцеларния план с обозначени граници и площ на имота. Представено е удостоверение от ПК С. З., с което е удостоверена идентичността на имот с № 28а по парцеларния план с имот с кад. № 045037, като удостоверението е издадена именно с оглед сключения на договор за продажба на основание оспорената заповед. При така удостоверената идентичност на имотите с номерация по парцеларен план, така както е записан в оспорената заповед, и имота с отразения номер в кадастралния план, преписката, представена от административния орган, съдържа цялата информация от регистъра на земеделските земи относно отреждането на имот с кад. № 045037. Изводът, че разпоредения имот е съществувал, като обособен парцел към момента на издаване на заповедта се потвърждава и от факта, че след като е извършена замяна с оспорващата страна М. М., прехвърления имот с № 045028, който по договора за замяна е с площ от 11,708 дка, е отразен в скица № Ф00360 от 23.01.2002 г. с площ от 10,612 дка. Разликата от 1,096 дка е площта на имот № 045037, който е идентичен с имота, за който е разрешена продажба с оспорената заповед. Действително при извършване на последващата замяна административния орган е допуснал нарушение, като не е отразил в акта за държавна собственост и в скица № Ф00252 от 14.02.2001 г. обособяването на парцел № 28а, идентичен с кад. № 045037, като по този начин е въвел в заблуждение оспорващия М. М. относно площта на имота, който придобива по замяна, но това последващо нарушение не може да обоснове извод за нищожност на оспорената заповед. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че оспорената заповед не е нищожен административен акт. За да бъде обявен за нищожен оспорен административен акт, той следва да е засегнат от особено съществени порок, който да обуславя пълна липса на предпоставките, визирани в приложимата правна норма. В случая такъв порок не се установи. Към момента на издаване на заповедта, с която е разрешена продажбата, имотът е обособен след одобрено отделяне, с описани граници и площ. Имотът е квалифициран като негоден за земеделско ползване и е част от стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. - прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на издаване на заповедта са налице законовите предпоставки за извършване на продажба, предвидени в чл. 45, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция. По тези мотиви настоящият състав счете, че оспорването с искане за прогласяване на нищожност на заповед № РД-46-1 от 5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващата страна следва да заплати разноски по делото направени от заинтересованата страна Г. М. Ч.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че за осъщественото процесуално представителство е уговорен и заплатен изцяло хонорар в размер на 360 лв. Искане за присъждане на разноски по делото е направено своевременно от адв. Петрунова, поради което заплатените от заинтересованата страна разноски следва да бъдат възстановени в доказания размер. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение