Решение № 9654 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2020 г.

Решение № 9654 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Бораджиев от [населено място] срещу решение № 1763 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1645 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас. Изложените съображения за необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168 от АПК и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Общински съвет – Царево е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд прие следното: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Д. Бораджиев от [населено място] със следното искане: "да отмените Наредба за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево, от 14.06.2019 г. тъй като е приета в нарушение на процедурните законови правила и съдържа нищожни текстове, които са в пряко противоречие със закони и съдебна практика. ". В обстоятелствената част на жалбата са развити съображения за нищожност на нормите на чл. 27, т. 16, чл. 27 а и чл. 27б от наредбата поради противоречие с конституционни и законови норми. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата срещу Наредба за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево, приета с решение № 501/14.06.2019 г. по протокол № 30 за заседание на Общински съвет Царево от същата дата, с искане отмяната й като незаконосъобразна изцяло или алтернативно, на самостоятелно основание, обявяване нищожността на чл. 27, т. 16, чл. 27 а и чл. 27 б от Наредбата. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че жалбоподателят иска отмяна на посочения подзаконов акт като незаконосъобразен, но конкретно за посочените разпоредби на чл. 27, т. 16, чл. 27 а и чл. 27 б иска само обявяване на нищожност. Поради това съдът не е намерил за необходимо да обсъжда тяхната законосъобразност под формата на унищожаемост. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 196 от АПК. На основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 от АПК жалбата трябва да съдържа указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането. Жалбата, в която указанията за незаконосъобразност или исканията до съда са изложени неясно и непоследователно, не отговаря на изискванията на закона. В разглеждания случай в жалбата е заявено искане за отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт, като приет в нарушение на процесуалните правила и съдържащ нищожни текстове. Искането е за отмяна на акта като незаконосъобразен в цялост, като от това искане не са изключени разпоредбите, за които се иска обявяване на нищожност. При неяснота относно волята на подателя на жалбата и съответно възникнала неяснота относно обхвата на съдебния контрол съдът на основание чл. 158, ал. 1 от АПК следва да остави жалбата без движение и да изпрати съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Това не е направено, вместо което първоинстанцонният административен съд се е самоограничил в дължимия контрол за законосъобразност, като е изключил конкретно посочените разпоредби от наредбата, за които са развити отделни доводи за нищожност. Независимо от това с решението си е отхвърлил изцяло жалбата с искане за отмяна на Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево, вкл. разпоредбите на чл. 27, т. 16, чл. 27 а и чл. 27 б. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение в частта, с която Бургаският административен съд се е произнесъл по жалбата за отмяна на подзаконовия нормативен акт като незаконосъобразен, подлежи на отмяна като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не са налице предпоставките по чл. 176, ал. 1 от АПК за постановяване на допълнително решение, тъй като съдът не е пропуснал да се произнесе по цялото искане, а е изложил съображения, по които е приел, че не намира за необходимо да обсъжда законосъобразността на разпоредбите под формата на унищожаемост. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата с искане за отмяна поради незаконосъобразност, след като извърши дължимите процесуални действия за изясняване на петитума и обема на търсената защита. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в частта, с която е отхвърлена жалбата за нищожност на разпоредбите на чл. 27, т. 16, чл. 27 а и чл. 27 б от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево, приета от Общински съвет - Царево с Решение № 501, Протокол № 30 от 14.06.2019 г. След като е изложил подробни теоретични съждения относно понятията нищожност и унищожаемост, Бургаският административен съд се ограничил до обсъждане на доводите за нищожност, посочени в жалбата. Съгласно изложените мотиви общинският съвет по силата на чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е овластен да издава подзаконови административни актове, а оспорените подзаконови разпоредби не влизат в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ). На основание чл. 168 във вр. с чл. 146, т. 1 от АПК съдът е длъжен служебно да провери компетентността на административния орган без да се ограничава с посочените от оспорващия основания. Валидността на оспорените като нищожни подзаконови разпоредби не е преценена с оглед правомощията на общинския съвет по чл. 23, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и приложимите към конкретните обществени отношения (къмпингуване и бивакуване с туристическа цел) разпоредби от по-висок ранг - чл. 10а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и разпоредбите на Закона за туризма. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде изцяло отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,