Определение № 69 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2021 г.
ВКСI гражданско отделение20.05.2021 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
Отменя определение № 21 /29.01.2021 г. по гр.д. № 4066 /2020 г. на Върховния касационен съд, II г.о.. Връща делото на състава на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Образувано е по частна жалба на „Р. груп“ ООД и по частна жалба на „Х. Х. Холдингс“ АД срещу определение № 21 /29.01.2021 г. по гр.д. № 4066 /2020 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на „Р. груп“ О. и „Х. Х. Холдингс“ АД за отмяна на влязло в сила решение № 12 /2020 г. по гр.д. № 1873 /2019 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е потвърдено (оставено в сила) въззивно решение № 170 /2019 г. по гр.д. № 3836 /2018 г. на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател „Р. груп“ О. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради неправилността на извода за липсата на необходимо другарство. С влязлото в сила решение е постановено да бъде премахната на основание чл.109 ЗС сграда с идентификатор ..... по действащата КККР на С., в която се намират три обекта на собственост, единият от които е на молителя, с което е възникнала етажна собственост с общи части, които са неделими и не могат да бъдат премахнати, без да бъде нарушена целостта на собствения на молителя обект, поради което етажните собственици са задължителни необходими другари. Позовава се на решение № 712 /2009 г. по гр.д. № 2170 /2008 г. на ВКС. Частният жалбоподател „Х. Х. Холдингс“ АД твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като ВКС не е извършил надлежна проверка по реда на чл.307,ал.1 ГПК за наличието или липсата на предпоставките за допускане до разглеждане на молбата за отмяна и че е обосновало наличието на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и че тази преценка може да бъде извършена единствено при разглеждане на молбата за отмяна по същество. Ответниците по частната жалба „Кристал К.“ О. и К. С. Д. твърдят в писмен отговор, че частните жалби са неоснователни. Всеки един от частните жалбоподатели в писмен отговор твърди, че другата частна жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, II г.о. е приел следното: С атакуваното решение е признато за установено по отношение на „Х. Х. Холдинг“ АД, че К. С. Д. е собственик на основание реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство на част от недвижим имот, означена с букви АБВГДЕЖЗА на скицата към СТЕ, която съставлява реална част от имот с идентификатор ....., и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на така описания имот, както и да премахне сградите в същия с посочени идентификатори и площи, между които и № ..... - 204 кв.м. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт. № 134 /2010г. в частта, относно процесния имот. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищцата „Кристал К.“ Е.. От твърденията в молбата за отмяна на „Р. груп“ О. става ясно, че не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което молителят и ответниците по молбата да имат положението на необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Молителят счита, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ..... в сграда с идентификатор № ....., находяща се в процесния поземлен имот, предмет на иска по чл.108 ЗС, която сграда на основание чл.109 ЗС ответникът по иска „Х. Х. Холдинг“ АД е осъден да събори. Поначало задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Постановеното решение ще има действие и по отношение на неучаствувалите в делото другари, но ще подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК по тяхна молба. В настоящия случай съдебното решение, постановено по исковете с правно основание чл.108 ЗС относно поземления имот и по чл.109 ЗС относно постройките, няма действие спрямо молителя. Претенцията, която молителят поддържа по отношение на процесния недвижим имот може да бъде защитена по друг ред, но не и в рамките на настоящото извънинстанционно производство. Като се позовава на приетото с т.10 на ТР № 7 /2014 г., ОСГТК, ВКС, и като констатира, че молбата по чл.304 ГПК не се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, тъй като атакуваното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо срещу молителя и по двата иска - по чл.109 ЗС и по чл.108 ЗС, съставът на ВКС е приел, че следва да остави молбата за отмяна без разглеждане като процесуално недопустима. По отношение молбата на „Х. Х. Холдинг“ АД по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Твърди се, че от постановление на Специализираната прокуратура молителят е узнал обстоятелството, че А. № 1985 /25.09.1962 г. не се съхранява в оригинал в областната управа, а в заверен препис. С оглед тези твърдения следва да се приеме, че той се позовава на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.,т.1,предл.1 ГПК, което е от значение на делото и което не е могло да му е известно при решаването му. Изложените твърдения не могат да се приемат като коректно формулирано основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Неналичието на приет като доказателство по приключилото дело документ в оригинал при определен държавен орган /наличието му в заверен препис/, не е обстоятелство, което може да е новооткрито по смисъла на цитираната правна норма. Съображенията на молителя, че при това положение направената заверка „вярно с оригинала“ е неистинска, не могат да преценяват в хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Настоящият състав намира частните жалби за основателни, тъй като намира, че в молбите за отмяна и на двамата частни жалбоподатели се съдържат мотивирани изложения с посочване на конкретни факти, които могат да бъдат подведени под посочените основания за отмяна, а по тяхната основателност ВКС следва да се произнесе след като разгледа молбите за отмяна по същество. По отношение на твърденията, които се съдържат в молбата за отмяна на „Р. груп“ О., настоящият състав намира, че следва да добави и следното: Основателно е позоваването от този частен жалбоподател на приетото с решение № 712 /2009 г. по гр.д. № 2170 /2008 г. на ВКС, IV г.о., че пасивно легитимирани да отговарят по претенция с правно основание чл.109 ЗС за премахването на сграда, която е собственост на неколцина, са всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота. По поставения въпрос настоящият състав съобразява и практиката на ВКС, установена с решение № 14 /22.02.2016 г. по гр.д. № № 4205/2015 г. но ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.290 и сл. ГПК, с което е прието, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110,ал.1 ЗС/ са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права. Те са необходими задължителни другари на страната на ответниците. Поради изложеното настоящият състав приема, че частните жалби са основателни, а обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, съдът
Цитирани разпоредби
12- чл. 304 ГПК
- чл. 216, ал. 2 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 537, ал. 2 ГПК
- чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ
- чл. 108 ЗС
- чл. 109 ЗС
- чл. 110, ал. 1 ЗС
- чл. 274, ал. 2
- чл. 303