Определение № 372 от 01.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1759/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260768/29.09.2020 г., подадена от „Дюлгер“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], с искане за спиране изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 260003 от 02.09.2020 г., постановено по т.д. № 237/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 233 от 13.06.2019 г., поправено с Решение № 320 от 23.07.2019 г. и с Решение № 44 от 11.02.2020 г., постановени от Смолянски окръжен съд по т.д. № 16/2017 г., в частта му, с която на основание чл. 286 – 288 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и по договор от 14.11.2008 г. дружеството е било осъдено да заплати на „Хефест“ ООД: сумата 18 614.73 лв., представляваща остатък по фактура № 155/29.05.2009 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 5 543.78 лв. за периода 15.04.2014 г. до 19.03.2017 г., както и законната лихва върху сумата 18 614.73 лв. от 19.03.17 г. до окончателното плащане; сумата 279 219.81 лв., представляваща допълнителни СМР по договор от 14.11.2008 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 85 130.40 лв. за периода от 20.03.2014 г. до 19.03.2017 г., както и законната лихва върху 279 219.81 лв. от 19.03.2017 г. до окончателното плащане. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Срещу въззивно решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 260554/21.09.2020 г. Предвид тази констатация жалбата следва да се счита подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е постъпила във ВКС заедно с първоинстанционното т.д. № 16/2017 г. по описа на Смолянски окръжен съд, респ. – въззивното т.д. № 237/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от съдържащите се в кориците на делото документи, настоящият молител е представил подадената пред въззивния съд касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 28.09.2020 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 388 508.72 лв.; платежно нареждане от 16.09.2020 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист – счетоводител при ВКС от 01.10.2020 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 388 508.72 лв. – общ размер на присъдените суми в полза на „Хефест“ ООД, е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение