Определение № 316 от 20.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 543/2024 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК. С определение от 10.06.2024г. по НЧХД № 1839/2024г. по описа на РС Бургас, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд, с предложение за промяна на местната подсъдност. Като аргумент в подкрепа на искането е посочено, че частният тъжител, подсъдимият и посочените свидетели не живеят в съдебния район на сезирания с тъжбата съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Съдебното производство е било образувано пред РС- Бургас, по повод подадена тъжба от П. Г. срещу Д. П. за престъпление по чл.148, ал.1,т.2 НК. В тъжбата се твърди, че обидата е разпространена чрез интернет публикация чрез сайта https://pchs-bg.org/news.php. Тъжителят е разбрал за това в [населено място], където е прочел същата. Това е довело и до подаването на тъжбата пред районния съд в това населено място. Аргументите, с които РС Бургас мотивира искането си за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане в Софийски районен съд, касаят единствено доводи от организационно естество, а именно, че тъжителят е посочел адрес за призоваване в гр. Карлово, подсъдимият е с адрес в гр. Велико Търново, а лицата, които тъжителят моли да се допуснат до разпит като свидетели също не са с адрес в съдебния район на Бургас / в община Маздра и обл.София/. Изтъква се и това, че с оглед искането за назначаване на експертиза, вещото лице би следвало да пътува до София, където си намира седалището и адреса на управление на дружеството, което поддържа сайта, в който е направена публикацията. Върховният касационен съд намира искането на неоснователно. Разпоредбата на чл.43, т.1 НПК изисква много от лицата за призоваване /обвиняеми и свидетели/ да са с адреси за призоваване на територията на друг съдебен район, а не в този, в който е образувано съдебното производство по общите правила за подсъдност. В конкретния случай действително никое от тези лица- тъжител, подсъдим или свидетели, не е с местоживеене в района на РС Бургас. Но адресите им са в различни райони на страната, които не са и преобладаващо в съдебния район на СРС, за да се постигне исканата процесуална икономия и бързина, оправдаваща промяна в правилата за определяне на местната подсъдност. В този случай следва да се приложи общия принцип за определяне на местната подсъдност по този род дела – мястото на узнаване на обидата, което определя за местно компетентен РС Бургас. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.43, ал.1,т.1 НПК и делото следва да се разгледа от РС Бургас, поради което