Определение № 75 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 826/2016 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Х. З. срещу определение № 3188 от 16.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4603 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане от 02.09.2015 г. по ч. гр.д. № 10310 /2014 г. на Софийски градски съд, ІV в с-в., с което е върната частна жалба на Т. Х. З. срещу определение по делото, с което не е прието възражение на основание чл.423,ал.1,т.1 ГПК и е оставено без уважение искане за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение. Настоящият състав намира, е частната жалба е недопустима по следните съображения: Обжалваното определение на САС и въззивно (постановено по жалба срещу първоинстанционно определение), постановено в заповедно производство. Съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият състав следва да приеме, че частната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. Воден от изложеното настоящият състав