Определение № 99 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60393/2016 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Производството е касационно, по него настоящият състав е постановил решение № 135 от 10.11.2017 г., с което е отменил една част от решение на Пловдивския апелативен съд, обезсилил е друга и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Новият състав на П., на когото делото е разпределено за разглеждане, с определение № 51 от 02.02.2018 г. е отменил определението си от 17.01.2018 г., с което е дал ход на устните състезания по делото (с което го е обявил за решаване), прекратил е производството по делото и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по гр.д. N 60393 /2016 г. съобразно мотивите на своето определение. В мотивите си П. е приел, че въпреки сезирането на ВКС с касационна жалба срещу цялото решение на П. по гр.д. № 319 /2016 г. в определението на ВКС № 197 /31.03.2017 г. липсва произнасяне по въпроса допуска ли се или не касационно обжалване на решението на въззивната инстанция в частта по исковете по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД (за връщане на процесната сума като дадена по нищожна сделка) и насрещен иск на [фирма] против [фирма]. П. е приел, че липсата на произнасяне по тези въпроси е пречка при новото разглеждане на делото да се направи извод за това влязло ли е в сила или не решението по главния иск по чл.55,ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и по предявения насрещен иск по чл.327,ал.1 ТЗ. П. е приел, че влизането в сила на решенията по тези два иска е от значение както за преценка на допустимостта на предявените при условията на евентуалност искове по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, така и за евентуалното зачитане на силата на пресъдено нещо между страните по тези искове при произнасяне по тяхната основателност. Прието е, че изложеното налага отмяна на определението за даване на ход по същество. Жалбоподателят [фирма] не изразява становище. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор изразява становище, че от мотивите и диспозитива на определението за допускане на касационно обжалване е видно и ясно какъв е предметът на спора при новото разглеждане на делото от въззивния съд, но диспозитивът на определение № 197 /31.03.2017 г. по гр.д. № 60393 /2016 г. на ВКС следва да бъде допълнен с изрично посочване, че не се допуска касационно обжалване на въззивното по главния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и по насрещния иск с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ за да няма съмнение при повторното разглеждане на делото относно влизането в сила на въззивното решение в тези части. Настоящият състав намира следното: В мотивите на своето определение № 197 от 31.03.2017 г. по гр.д. № 60393 /2016 г. на ВКС настоящият състав на съда е приел, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 241 от 15.07.2016 г. по възз.гр.д. № 319 /2016 г на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството е прекратено по евентуалния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 502 437.50 лева, получена на отпаднало основание и в частта по евентуалния иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на същата сума и че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на останалата част от въззивното решение (с което въззивният съд се е произнесъл по иск на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.327,ал.1 ГПК за заплащане на сумата 68 978.50 лева и по иск на [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 502 437.50 лева, получена при начална липса на основание). Но в диспозитива на определението си настоящият състав на съда е отразил единствено формираната си воля за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.59,ал.1 ЗЗД и не е отразил формираната си воля да не допусне касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част – по исковете с правно основание чл.327,ал.1 ГПК и с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. С това е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК. Към това следва да се добави следното: Предметът на спора, по който въззивният съд следва да се произнесе при върнатото за ново разглеждане дело, се очертава с решението, постановено в производство по чл.290 ГПК, а не с определението, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване. В случая: С решение № 135 от 10.11.2017 г., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, е очертан пределно ясно и изчерпателно предметът на спора, за който делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция: за произнасяне по евентуалното основание на иска по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и само ако го намери за неоснователно – по евентуалния иск по чл.59,ал.1 ЗЗД. В този предмет не се включват исковете по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД (за връщане на процесната сума като дадена по нищожна сделка) и насрещен иск на [фирма] против [фирма]. В решението на ВКС по чл.290 ГПК не е допусната очевидна фактическа грешка. Воден от изложеното съдът