Определение № 584 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6353 от 25.06.2012 г. на В. И. В. от [населено място], срещу определение от 07.06.2012 г. по гр.д. № 3282/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за изготвяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното по делото определение № 438/27.02.2012 г., както и за приподписване от адвокат на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 2567/12.03.2012 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това да се уважи искането за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в изготвяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал. 3, т. 1 ГПК и приподписване на частната касационна жалба от адвокат. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е страна във въззивното производство по гр.д. № 3282/2011 г. по описа на САС, приключило с постановеното на 27.02.2012 г. въззивно определение № 438, с което е оставено в сила определение № 9768 от 28.06.2011 г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 с-в, постановено по гр.д. № 2879/2007 г. за прекратяване производството по делото като процесуално недопустимо, на основание чл. 95, ал. 1 ГПК/отм./. В срока за касационно обжалване е депозирана частна касационна жалба от него, както и молба за предоставяне на правна помощ на основание чл. 23 ал. 1 от Закона за правната помощ, поради липса на материална възможност да заплати адвокатско възнаграждение в производството по частната касационна жалба. За да остави без уважение молбата въззивният съд е приел, че не са налице условията за предоставяне на правна помощ, съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПП. От представената декларация за материалното и гражданско състояние на молителя се установява, че той получава месечна пенсия в размер на 311 лв., а съпругата му такава в размер на 285 лв., както и че с оглед декларираното той получава помощи от близки в размер на 636 лв. месечно, а съпругата му в размер на 140 лв. месечно, т.е. молителят не се намира в затруднено материално положение, поради което би могъл сам да понесе разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за отстраняване недостатъците на частната касационна жалба, което в случая съгласно Наредба № 1/2004 г. е в минимален размер на 100 лв., обстоятелства, представляващи пречка за уважаване на молбата му за предоставяне на правна помощ. Определението е законосъобразно. Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, от представената от молителя декларация за семейно и материално състояние, се установява, че жалбоподателят е пенсионер, който разполага с месечни доходи, които му дават възможност сам да заплати възнаграждението на адвокат за изготвяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното по делото въззивно определение № 438/27.02.2012 г., както и за приподписване от адвокат на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 2567/12.03.2012 г. Преценката е направена от съда съобразно предвидените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерий, поради което и оплакванията в частната жалба, че съгласно чл. 9а, ал. 2 З. разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително са неотносими към преценката за липса на средства, тъй като се касае за адвокатско възнаграждение, а не за деловодни разноски. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за добро материално състояние на жалбоподателя, възпрепятстващо предоставянето на правна помощ, поради отсъствие на предпоставките на чл. 23, ал. 4 ЗПП, са притежаваните от последния идеални части от недвижими имоти освен семейното жилище – апартамент в кв. Горна баня, а именно – ¼ от апартамент в[жк], ¼ от наследствена къща в кв. Б. и 1/8 от наследствена къща в [населено място] дол. С частната жалба не са представени доказателства, удостоверяващи различно от приетото от САС и посочено по-горе материално и семейно положение на В. В., поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,